Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 3

— Но даже и така ще си останете робот.

— Да, разбира се. Да бъда робот е напълно приемливо за мен. Както току-що ви обясних, сър, за да постигна върхови резултати в изключително трудната и отговорна практика на съвременната хирургия, необходимо е да…

— Да бъдете робот, ясно — сянка на отчаяние се прокрадна в гласа на Ендрю. — Но помислете за подчиненото си положение, докторе! Помислете — вие сте висококвалифициран хирург. Боравите с най-тънките граници между живота и смъртта. Оперирате някои от най-важните личности в света и доколкото ми е известно, при вас идват и пациенти от други светове. И все пак… и все пак — само един робот? Задоволявате ли се с това? При всичките си умения трябва да се подчинявате на заповедите на всеки, на което и да е човешко същество — дете, глупак, грубиян, мошеник. Вторият закон го налага. Не ви оставя никакъв избор. В този момент мога да кажа „Станете, докторе“ и вие ще трябва да станете. „Сложете ръце на лицето си и направете муцуна“ и ще го направите. Ще застанете на един крак, ще седнете на пода, ще се движите надясно или наляво — всичко, което бих пожелал и вие ще се подчинявате. Бих могъл да ви заставя сам да се разглобите орган по орган и ще го направите. Вие, един велик хирург! Никаква възможност за избор. Човекът ви подсвирква, а вие подскачате според музиката. Не ви ли обижда, че мога да ви наложа всяко свое коварно желание, без значение колко идиотско, колко глупаво и колко унизително е то?

Хирургът не се впечатли.

— За мен е удоволствие да ви угодя, сър. С някои очевидни изключения. Ако заповедите ви изискват да причиня вреда на вас или на друго човешко същество, преди да ви се подчиня, ще се наложи да се съобразя с първостепенните закони на своята природа и по всяка вероятност няма да ви се подчиня. Първият закон, определящ задълженията ми спрямо безопасността на хората, ще надделее над Втория, отнасящ се до подчинението. В останалите случаи за мен е удоволствие да се подчиня. Ако ви е приятно да изпълня определени действия, които можете да смятате за идиотски, глупави или унизителни, аз ще ги извърша. За мен те няма да бъдат идиотски, глупави или унизителни.

Казаното от робота не съдържаше нещо дори смътно учудващо за Ендрю Мартин. Би се изумил, ако роботът отстояваше друга позиция.

И все пак… все пак…

Хирургът предложи без следа от нетърпение в гладкия, безизразен глас:

— А сега бихме могли да се върнем на темата за необичайната операция, която дойдохте да обсъдим, сър. Трудно ми е да схвана същността на желанието ви. Едва ли бих могъл да си представя положение, което налага подобно нещо. Но първо е необходимо да знам името на лицето, върху което трябва да извърша тази операция.

— Името е Ендрю Мартин. Ще оперирате мен.

— Но това е невъзможно, сър!

— Не се съмнявам, че имате способностите, нали?

— В технически смисъл — да. В това отношение нямам никакви сериозни съмнения, независимо какво ще поискате от мен, макар че ще трябва да преценя много внимателно някои подробности. Проблемът е друг. Моля ви да не забравяте, сър, че основният резултат от операцията ще бъде вреден за вас.