Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 28

Айзък Азимов

— Не за мен. За Ендрю.

— Какво?

— Джон, предположението ти попадна точно в целта. Смятам, че за това ще измъкна хиляда. Предлагали са ми доста повече за маси и кресла, направени от Ендрю. Не еднократни покупки, а мащабни оферти за производство. Ако бях приел някоя, досега да се е събрала тлъстичка банкова сметка, няколкостотин хиляди долара, по мои изчисления.

Файнголд опипа разсеяно яката си.

— За Бога, Джералд, не виждам никакъв смисъл. Богат човек да става още по-богат, като кара робота си да развива производство в къщи?

— Джон, казах ти вече, парите не са за мен. За Ендрю са. Имам намерение да започна продажба на неговите произведения и искам парите да постъпват в банка на името на Ендрю Мартин.

— Банкова сметка на робот?

— Точно така. Затова те помолих да дойдеш днес. Искам да знам законно ли е да открия банкова сметка на Ендрю, самият Ендрю да я контролира, нали разбираш, парите да са само негови и да прави с тях каквото пожелае.

Файнголд се озадачи:

— Законно? Робот да печели и да спестява пари? Не знам. Няма прецедент, поне доколкото ми е известно. Съмнявам се да има забранителен закон, но… роботите не са хора. Как могат да имат банкови сметки?

— И корпорациите не са хора, освен в най-абстрактен смисъл — нещо като юридическа фикция, както ти би се изразил. А корпорациите имат банкови сметки.

— Да, прав си. Но от векове законът признава корпорациите като юридически лица с право да притежават всякаква собственост. Джералд, и ти знаеш, че роботите нямат юридически права. И просто като процедурен въпрос, нека ти припомня, че корпорациите имат ръководители, които подписват документите при откриване на банкови сметки. Кой ще открие сметката на Ендрю? Ти ли? Ако е така, тя сметка на Ендрю ли ще бъде?

— Откривал съм банкови сметки на децата — отвърна Сър. — Независимо от това, парите са техни. Пък и Ендрю може да се подписва не по-зле от тебе.

— Е да, предполагам, че може — Файнголд се облегна така, че креслото изпука. — Нека да помисля, Джералд. Това е напълно извън установения ред. Дали има закон, специално забраняващ на роботите да притежават собственост, или е прието, че не могат, само защото идеята изобщо не съвпада с общоприетото и никой не си прави труда да помисли? Ще трябва да направя проучвания, преди да ти кажа мнението си. Твърде възможно е да няма такива закони, именно защото робот със собственост е толкова странна идея, че никой не е сметнал за необходимо да я разгледа. В края на краищата, никой не се е напънал да прокарва закони, които забраняват на дърветата да имат банкови сметки, нито на косачките за трева…

— Котките и кучетата могат да имат банкови сметки. Фондове под попечителство, завещани им от техните любящи господари. Никой съд не го оспорва.

— Да, още един добър довод. Но котките и кучетата поне са живи същества. Роботите са неодушевени.

— Не виждам в какво е разликата.

— Джералд, налага се да помниш, че в нашето общество съществуват определени предразсъдъци, бих могъл да ги назова почти страхове, спрямо роботите, които не се простират върху котките и кучетата. Нищо чудно някой наистина да е пробутал закон, лишаващ роботите от възможността да притежават собственост. Но това лесно ще го проверим… Нека засега приемем, че е законно. Как смяташ да постъпиш? Ще заведеш Ендрю в банката да си побъбри с мениджъра?