Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 26

— Не се съмнявам, че разбираш — вече имаме повече от достатъчно пари. Да не говорим колко недостойно е да слагам етикетче с цена върху предмет, който би могъл да се хареса на гост в дома ми. Абсурдно е да се заема с такова дребно печалбарство.

— Не казвам, че ние трябва да печелим пари от дърворезбите на Ендрю. Но какво да кажем за него?

— Какво?

— Той върши работата. И той трябва да получи парите.

Сър примига.

— Манди, Ендрю е робот.

— Знам, татко.

— Миличка, роботите не са хора. Припомни си, те са машини. Като телефоните, като компютрите. Представи си, каква полза може да има една машина от пари? Роботите не пазаруват. Роботите не прекарват отпуската си на Хаваите. Роботите не…

— Сериозно ти говоря, татко. Въпросът е важен. Ендрю работи часове наред, докато направи тези неща.

— Е, и?

— Робот или не, той има право да получава облагите от плодовете на своя труд. Като подаряваш на своите приятели и политически съюзници изработените от него предмети, ти го експлоатираш. Татко, замислял ли си се някога за това? Той може и да е машина, но не е роб. Освен това е художник. Има право на възнаграждение за създаденото от него. Може би не когато ги прави за нас, но когато ги даваш на други… — Малката Мис помълча. — Татко, спомни си Френската революция… Не, не ме разбирай буквално. Но основното противоречие е било експлоатацията на трудещите се от аристокрацията. Роботите са нашата нова работническа класа и ако започнем да се държим с тях, както херцозите и херцогините със своите селяни…

Сър поклати глава.

— Последното, което може да ни притеснява, Манди, е бунт на нашите роботи. Трите закона…

— Трите закона, Трите закона, все Трите закона! Мразя Трите закона! Не бива да лишаваш Ендрю от полагаемото му се срещу неговия труд. Не можеш! Не е честно, татко!

Яростта в гласа на Малката Мис прекъсна разсъжденията на Сър за Трите закона, преди да бе подредил думите си. Вместо това, след секунда той попита:

— Манди, този въпрос те вълнува силно, нали?

— Да, вярно е.

— Много добре, остави ме да помисля. Може би ще намерим нещо за Ендрю съгласно твоите предложения.

— Обещаваш ли?

— Обещавам — примири се Сър и Малката мис разбра, ме всичко ще бъде наред, защото обещанията на баща й към нея бяха ненарушими договори. Така беше и така щеше да бъде.

Мина време. В къщата идваха посетители и всички подхващаха обичайните хвалебствия за творбите на Ендрю. Но Малката Мис следеше внимателно и с удоволствие установи, че баща й спря да ги раздава, колкото и шумни да бяха възторзите.

От друга страна, някои гости направо питаха:

— Как мислите, дали бих могъл да купя от вас този предмет?

А Сър свиваше рамене неловко и отговаряше, че не е сигурен дали е подходящо да се заема с продажба на дърворезби.

Малката Мис недоумяваше защо баща й отлага решението си. Отлагането не му беше присъщо. Никой нямаше да го обвини, че иска да трупа пари, като пробутва на гостите си резултатите от труда на Ендрю. Повече от очевидно Джералд Мартин нямаше нужда от допълнителни доходи, но щом хората охотно му правят предложения, защо не ги приема?