Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 29

— Просто ще поискам да изпратят тук документите и Ендрю ще ги подпише. Не е нужно да се появява лично някъде. Но от тебе, Джон, искам да науча какво мога да направя, за да предпазя Ендрю… и себе си от отрицателна обществена реакция. Дори ако е законно да има банкова сметка, вероятно ще се намерят хора, на които идеята няма да им хареса.

— И как ще открият? — попита Файнголд.

— А как ще им попречим да открият? — отвърна Сър. — Ако някой купи нещо от него и напише чека на името на Ендрю Мартин, да речем…

— Хъм. Да. — Погледът на Файнголд за миг като че потъна навътре, после адвокатът предложи: — Е, например можем да основем корпорация, която ще управлява финансовите въпроси от негово име… корпорация с хубавичко безлично название, нещо като Фирма с ограничена отговорност „Художествена дърворезба — Западен бряг“. Ендрю може да бъде президент и единствен акционер, макар че ние можем да се назначим в съвета на директорите. Това ще сложи слой от юридическа изолация между него и враждебния свят. Според мен е достатъчно, Джералд. Когато Ендрю поиска да пазарува, ще изтегли сумата от средствата на корпорацията. Или ще си определи дивидент. А фактът, че е робот, не е необходимо да става обществено достояние. За документите на корпорацията са нужни само имената на акционерите, а не рождените им свидетелства. Разбира се, той ще започне да попълва формуляри за данъци върху дохода, но хората от данъчните служби няма да нахълтат тук, за да питат дали данъкоплатецът Ендрю Мартин е човек или не е. Интересува ги само данъкоплатецът Ендрю Мартин навреме да си плаща дължимото.

— Добре. Има ли нещо друго?

— Не мога да измисля без подготовка. Ако ми хрумне нещо по време на проучването за прецедент, ще ти съобщя. Но подозирам, че ще уредим работата. Едва ли някой ще те спре, стига, всичко да се уреди тихо и да се спази буквата на законите за корпорациите. Ако пък някой открие какво става и не му хареса, е, негова работа е да предприеме действия, за да те спре… в случай, че намерят юридическо основание да се намесят.

— Но ако някой намери нещо, Джон? Ще поемеш ли защитата, ако заведат дело срещу нас?

— Разбира се. Срещу подходящ хонорар.

— Как мислиш, какъв хонорар е подходящ?

Файнголд се усмихна.

— Нещо от този род — и посочи дървения плакет.

— Съвсем справедливо.

— Не че съм колекционер, нали разбираш. Но в това се чувства художествено послание.

— Така е — съгласи се Сър.

Файнголд се засмя и погледна към робота.

— Ендрю, ти ще станеш… не богат човек, но поне богат робот. Доволен ли си?

— Да, сър.

— И какво смяташ да правиш с парите, които ще спечелиш?

— Ще плащам за неща, за които иначе би трябвало да плати Сър. Така ще му спестя разходи, сър.