Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 135

Ако това в действителност беше човек, Първият закон се налагаше над Втория и хирургът не биваше да приеме поръчката за операцията. Но ако това беше робот, с Втория закон ли трябваше да се съобразява? Какво във Втория закон даваше на един робот правото да заповядва на друг робот, дори и да беше свободен? Обаче този робот отричаше да е човек, макар и напълно да приличаше на такъв. Положението ставаше почти необяснимо. Парадоксът може би вече взимаше надмощие над позитронните схеми на хирурга. Всички данни от зрителните му възприятия настояваха, че посетителят му е човек. Интелектът му правеше опити да се справи с информацията, че посетителят не е човек. Зрителните възприятия включваха Първия и Втория закони, но другите — не.

Изправен пред толкова хаотични противоречия, можеше да се очаква, че мозъкът на хирурга ще изключи напълно. Или както се надяваше Ендрю, най-сигурният начин да излезе от кризата беше да застане на позицията на Втория закон — според собственото признание на посетителя, той нямаше достатъчно човешки качества, за да преобладава Първият закон, но имаше колкото да иска подчинение съгласно Втория.

Хирургът все пак избра точно това решение, макар и след доста колебания.

— Много добре — каза той и в гласа му несъмнено се долавяше оттенък на облекчение. — Ще направя каквото искате.

— Чудесно.

— Цената няма да бъде никак малка.

— Щях да се разтревожа, ако ми кажехте обратното — промълви Ендрю.

23

Операционната съвсем не приличаше на величествената зала, където „Ю Ес Роботс енд Мекеникъл Мен“ осъществяваше различните промени в Ендрю през последните години, но той забеляза, че е прекрасно оборудвана и напълно подходяща за целта му. Огледа с възторг и одобрение лазерите, контролно-измервателния пулт, лабиринта от помощни игли, проводниците и тръбичките около основната платформа, светлините и инструментите над нея, белите покривала и ослепителните хромирани рамки — всичко готово в очакване на необикновения пациент.

Спокойствието на хирурга беше великолепно. Очевидно в промеждутъка от време успя да реши вътрешните си конфликти, породени от несъответствието между исканията на Ендрю и двусмисленото въздействие на неговата външност, и сега се съсредоточи изцяло върху непосредствените си професионални задължения. Ендрю отново се убеди, че е направил единствено възможния избор, като се спря на хирург-робот.

Все пак с наближаването на операцията усети искрица несигурност. Ами ако нещо се обърка? Ако след операцията остане осакатен в някаква способност? Ако операцията се провали напълно и той завърши съществуването си на масата?

Не. Няма никакво значение. Тази операция няма как да се провали. Даже и да греши… не. Просто няма значение.

Хирургът го наблюдаваше внимателно.

— Готов ли сте?

— Абсолютно отговори Ендрю. — Да започваме.

— Много добре — флегматично отвърна хирургът и с бързо, почти незабележимо движение пое лазерния скалпел в чудесно проектираната дясна ръка.

Ендрю реши да остане в пълно съзнание по време на целия процес. Не искаше да се изключва дори за миг. Не го заплашваше болка, а искаше да се увери, че указанията му се спазват точно. Разбира се, така и стана. Хирургът беше робот и не можеше да се отклонява поради каприз от уговорения начин на действие.