Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 103

Айзък Азимов

Да, съществуват рискове. Но той беше длъжен да ги поеме, защото иначе…

Иначе…

Просто трябва. Няма никакво иначе. Не може да продължава да е такъв, какъвто е, външно с повече или по-малко човешка форма, но лишен от основни човешки биологични функции — дишане, хранене, усвояване, изхвърляне…

След час Ендрю пътуваше на изток. Алвин Магдеску лично го посрещна на летателната площадка пред „Ю Ес Роботс“.

— Готов ли си? — попита Магдеску.

— Напълно.

— Е добре, Ендрю, аз също съм готов.

Очевидно не желаеха да допускат рискове. Бяха създали чудесна, с много по-големи възможности от някогашната операционна зала, в която извършиха прехвърлянето му от металното в андроидното тяло.

Величественото правоъгълно помещение бе осветено от кръстовидно разположени в най-високата му точка хромирани приспособления — цялата зала се изпълваше с ярка, но не заслепяваща светлина. От една стена, по средата между пода и тавана, се подаваше платформа, а върху нея се виждаше смайващ прозрачен асептичен балон, в който щяха да извършат хирургическата операция. Под платформата имаше апарат за поддържане на определена среда в балона — огромен куб от матовозелен метал, със сложни плетеници от помпи, филтри, нагреватели, резервоари за стерилизиращи химикали, овлажнители и разни други уреди. В срещуположната част на залата на цяла стена бе монтиран огромен комплекс от допълнителни съоръжения — автоклав, лазери, измервателни апарати, камера и екрани за преглеждане на записите, така че хирурзите-консултанти извън операционния балон да имат възможност да следят събитията.

— Какво мислиш за това? — гордо попита Магдеску.

— Внушително е. Вдъхва ми сигурност. И много ме ласкае.

— Знаеш, че не искаме да те загубим, Ендрю. Ти си твърде важен… индивид.

Ендрю не пропусна лекото колебание в гласа на Магдеску преди последната дума. Сякаш Магдеску се канеше да каже човек и се поправи едва в последния миг. Ендрю се усмихна леко, но не отговори нищо.

Извършиха операцията на следващата сутрин. Беше безспорно успешна. Не стигнаха до употреба на сложните предпазни устройства, монтирани от хората на „Ю Ес Роботс“. Операционният екип следваше процедурата, в чието разработване помогна и Ендрю — без бавене специалистите премахнаха атомната батерия, вградиха горивната камера и направиха новите нервни връзки. Изпълниха внимателно ролята си без най-малкото запъване.

Половин час по-късно Ендрю седна и провери позитронните си параметри, проучи потока от променена информация, течащ из мозъка му — от новата му метаболична система нахлуваше лавина от данни. Магдеску стоеше до прозореца и го гледаше.

— Как се чувстваш?

— Чудесно. Казах ти, че няма да възникнат проблеми.