Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 230

Тя обърна глава към него и не се опита да избегне погледа на суровите му зелени очи.

— Казах, че те обичам. Съжалявам, че пропиляхме толкова много време, че направихме такива ужасни грешки, че трябваше да извървим такъв дълъг път, за да се намерим един друг. Може би, ако този път останеш при мен, ще намерим не само любов, но и споделено щастие.

— Да остана при теб? Никога нямаше да си отида, ако не беше толкова мъчително да съм заедно с теб. Аз те обичах, Мелани, от момента, в който те видях да слизаш по стълбата онази вечер в Монмаут, когато се срещнахме за първи път. Тогава ти ме помоли да си отида. Спомняш ли си?

— О, Роланд! — извика Мелани, пусна коляното си, опъна крака и се подпря на една ръка, когато се наведе към него.

— Включих се в похода на Лопес, защото след една седмица брак ми стана ясно, че това, което изпитвах към теб, ще се засилва непрекъснато, ако останем заедно, и ще ми бъде още по-тежко да те загубя, когато най-после разбереш — а не можеше да не се стигне дотам, — че отмъщението не си заслужава цената, която трябваше да платиш, като живееш с мъж, когото ненавиждаш. Нищо не помогна. Никога ли не си се запитвала защо се появих толкова бързо, когато тръгна за Ню Орлиънс? Защо го вече си бях опаковал нещата и бях получил разрешение от генерал Лопес да замина за Натчес и да доведа жена си, когато Джон Куитман ми каза, че ти си тръгнала. Известно време мислех, че съм те спечелил, че започваш да чувстваш нещо към мен, а после ми стана ясно, че просто си възприела нова тактика. Втълпих си, че това не ме засяга, но когато дойде историята с Колийн и ти отново изстина към мен, разбрах, че ме засяга, че щеше да ми остави неприятен привкус, ако те вземех против волята ти.

— И заради това замина с губернатора Куитман за Тексас, а после и за Мобайл.

— А когато се върнах, те намерих с Дом. Като видях, че има опасност да те загубя заради друг мъж, разбрах, че перспективата да остана завинаги без теб е хиляди пъти по-лоша, отколкото да си пробия със сила път до твоето легло.

— Дом никога не е означавал нищо за мен — рече Мелани натъртено.

— Как можех да го повярвам, когато той непрекъснато бе около теб?

— Вече ти обясних защо.

— Да, зная. По-рано чух веднъж същото и от Колийн. И въпреки това не можах да превъзмогна себе си и да повярвам до момента, когато на дуела ти вдигна ръката ми и ми помогна да го застрелям.

— Струва ми се, че никога през живота си не съм се страхувала така, както тогава.

— Колийн ми разказа как си й спасила живота и колко много си плакала, като си загубила нашето дете, и как непрестанно си викала името ми, когато си била болна. Толкова пъти съм си пожелавал да не те бях оставял тогава сама! Ако бях останал при теб, това никога нямаше да се случи.

Мелани поклати глава:

— Не бива да разсъждаваш по този начин. Ако онази сутрин и аз не бях дошла на островчето, Дом може би нямаше да добие кураж да стреля предварително и нямаше да те рани. Разбираш ли? Но аз трябваше да дойда. До гуша ми беше дошло да спиш с мен, а после да ме оставяш сама.