Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 231

Той поклати глава и отговори с приглушен глас:

— Никога не съм искал да те оставям сама, но като че ли това беше единственото, което можех да правя, докато се уредеше историята с Дом. При всяка раздяла ми се струваше, че умирам, и всеки път съм се питал дали няма да е за последен път.

— На островчето наистина можеше да дойде краят ти, но изобщо не ми се мисли за това. Сега те предупреждавам: смъртта беше последният ти шанс да ми избягаш. Независимо от тази заключена врата, Роланд Донован, аз вече никога няма да те пусна да си идеш.

Тогава той протегна ръка към глезена й и пръстите му бяха горещи, когато се сключиха около него и погалиха с палец нежната кожа на крака й.

— С удоволствие ще повярвам в това, което казваш — отвърна той, — но у мен има някакъв инат, който ме кара да изяснявам нещата докрай, за да няма никакво съмнение. Съвсем сигурна ли си, че не казваш тези неща само за да поправиш несправедливото си убеждение, че съм причинил зло на дядо ти?

— Не, заклевам ти се, че не е така — увери го тя.

— Или може би внезапният ти изблик на чувства има нещо общо с обстоятелството, че се храниш и обличаш с моите пари?

Мелани беше много благодарна на Колийн, че я бе предупредила тъкмо по този въпрос. Отметна коса и му се усмихна открито.

— Не е ли угризението, че сърцето на дядо ми нямаше да спре, ако не беше се дуелирал с теб, единствената причина, поради която се ожени за мен?

— Разбира се, че не — отговори той.

— Не ме ли храни и облича през всичките тези месеци само защото се стремеше да ме обвържеш и да можеш, когато си искаш, да спиш с мен?

— Не — изръмжа той мрачно.

— Но аз не съм сигурна, че казваш истината, също както и ти не си сигурен дали можеш да ми повярваш.

— Не, наистина — рече той бавно, — но винаги можем да проверим.

Преди тя да отгатне намеренията му, пръстите му се сключиха около глезена й и той я притегли към себе си. Пеньоарът й се вдигна до кръста и откри хълбоците й, които бяха бели като порцелан. Ръката му галеше тяхната извивка, когато я привлече върху скута си и намери устните й, за да я целуне дълго и страстно. Тя отвърна на целувката му с всичката жар, насъбрала се през дългите тревожни дни. Когато усети, че коланът около кръста й се развързва и ръцете му се плъзгат по тялото й, галят я и я възбуждат, тя почувства, че някакъв страх, стаен дълбоко в нея, се стапя и изчезва, и се отдаде на докосванията му, трептяща от щастие.

Най-после Роланд вдигна глава и я погледна.

— Мелани, сладка моя любов — прошепна той. — Ако посмея да ти повярвам, не ми казвай никога, че съм се излъгал.

— Никога — отговори тя, — ако и ти ми обещаеш същото.

Устата му докосна нежно клепките й, плъзна се по бузата й към шията и се насочи бавно, изпълнена с жар, към розовия връх на гръдта й. Внезапно Мелани пое дъх.

— Роланд, раната ти… не трябва да се напрягаш.

— Откакто влезе в тази стая, раната ме мъчи много по-малко, отколкото една друга част на тялото ми. Да те гледам как се облягаш назад като някаква прелъстителка от древността, толкова близка и все пак толкова далечна — това беше повече, отколкото можех да понеса. Но няма защо да се съпротивлявам, нали?