Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 226

Колийн стана.

— Не си прави труда, Цицерон — предложи му тя. — Аз ще се заема с това. Време е вече самата аз да си тръгвам и ще видя дали не мога да го отклоня, като отида да се сбогувам.

След като икономът благодари и се оттегли с поклон, Мелани се обърна към актрисата.

— Не е вярно, нали? Искам да кажа това, че заминаваш.

— Напротив, мила моя. Наистина за нищо на света не бих се лишила от времето, което прекарахме заедно през последните седмици и те опознах по-отблизо, но имам чувството, че е дошъл моментът отново да заживея собствения си живот. Лицето ми заздравя толкова добре, колкото изобщо е възможно, и освен червенината, която ще избледнее, не може да се очаква вече някакво друго подобрение. Време е да се покажа в светлините на сцената, защото се опасявам, че ако не го направя скоро, страховете ми ще надделеят и аз ще отстъпя пред това тежко изпитание завинаги.

— Мислех, че може би ще останеш при нас, при мен, и ще се настаниш като у дома си. Толкова ми се иска да си при мен, а съм сигурна, че и Роланд ще се радва.

Актрисата поклати глава.

— Много любезно от твоя страна, но мястото ми е в театъра. Ако нямах този отдушник за енергията си, щях да стана така неспокойна и необщителна, какъвто е Роланд сега.

— Съвсем сигурна ли си, че не мога да те склоня да вземеш друго решение?

— Съвсем сигурна. Дори собствените ми чувства да не ми го бяха казали вече достатъчно ясно, щях без съмнение да го усетя от писмото на Жан-Клод. Пристигна вчера. Открил е една пиеса, която иска да бъде поставена, съвременна версия на „Укротяване на опърничавата“. Много е мил и ми пише, че съм щяла да бъда идеалната Катерина. Много съм любопитна и горя от нетърпение да видя Жан-Клод. Понякога мошениците все пак са най-добрите приятели. Тъй като много ясно съзнават собствените си грешки, винаги са готови да затворят очи за грешките на другите.

— Тогава се радвам за теб, щом това е, което искаш, макар че съжалявам, задето си тръгваш. Предполагам, че ще вземеш и Елен със себе си.

— Предложих й мястото на камериерка и гардеробиерка, но тя отказа. Иска да се върне в Ню Орлиънс, в манастир за цветнокожи жени. Посветили са се на гледането на болни, а Елен е открила, че това й доставя удоволствие. Обещах й преди заминаването си да уредя пътуването й с парахода.

Мелани кимна.

— Може би е разумно решение. Монашеските дрехи ще я защитят достатъчно, за да не бъде обвинена в убийството на Хенри.

— А тя ще намери покой, като помага на болни и ранени и така се покае — съгласи се Колийн с нея.

Мелани стана и отиде до прозореца.

— Нека поговорим за Роланд. Мислиш ли, че напоследък е така недружелюбен и зле настроен само защото трябва да лежи?

— Не, не вярвам — отговори майка му и израз на облекчение се появи на лицето й. — Толкова съм доволна, че попита за това, защото отдавна се чудя как да подхвана разговора с теб, без да излезе, че се меся в неща, които не са моя работа.