Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 11

— Да, и аз много ценя това — прошепна Мелани. — Благодаря ви.

С лице, подобно на бледа маска, тя се върна в стаята на болния.

Губернаторът дойде, за да изрази съчувствието си и да се сбогува. Когато напускаше къщата с доктора, той все още клатеше глава и се извиняваше, че имал известна вина в нещастието.

Дом остана. Той поседя с Мелани край леглото на дядо й, но много скоро по лицето му някак пролича, че човекът, който лежеше неподвижно в леглото, му вдъхва неприятно чувство. Накрая Мелани заговори, за да отслаби напрежението:

— Разбрах, че Донован изобщо не е стрелял. Това означава ли все пак, че признава вината си, или не?

Дом се намръщи.

— Би могло и така да се тълкува — съгласи се той. — От друга страна, може би просто не е искал да мери сили с човек на годините на дядо ти.

— Ако не е имал намерение да се бие, защо е приел тогава предизвикателството?

— Той трябваше да го приеме, за да не бъде заклеймен като страхливец. А това решително не може да се каже за човек, който стои като истукан, когато друг стреля срещу него и не спазва никакви правила.

— Значи не вярваш, че той е разпространявал слуховете?

Дом извърна поглед.

— Не мога да съдя за това.

— Защо? — настоя Мелани. — Ти беше лейтенант в доброволческия корпус на Джонстън и потегли заедно с Донован. Бил си в същия затвор заедно с него и с дядо ми. Трябва да имаш някаква представа как са започнали слуховете.

— Страхувам се, че… нямам — отвърна Дом. Като че ли не смееше да я погледне в очите, взираше се в пръстите на ръцете си, сключени между коленете му. — Знам, че отношенията между двамата са били обтегнати още от момента, в който са потеглили от Мисисипи. Капитан Донован беше поклонник на генерал Закария Тейлър, нашия главнокомандващ през време на мексиканската кампания. Полковникът нямаше добро мнение за него. Дядо ти беше привърженик на строгата пруска военна дисциплина и вярваше в усилените преходи и оскъдните дажби, които принуждаваха хората да се хранят с това, което намираха в движение. Капитан Донован, напротив, гледаше на подчинените си като на приятели, другари и братя по оръжие. Полковникът го обвиняваше, че кара хората да гледат на войната като на някакъв ловен излет, при който предварително се съгласуват само най-важните неща, а в бойна обстановка всеки разчита сам на себе си. Няколко пъти така се спречкваха, че пушек се вдигаше, но, разбира се, не пред хората. Това, което окончателно ги превърна във врагове беше твърдото убеждение на Донован, че дядо ти бил виновен за пленяването на доброволците. След това нещата станаха неудържими.

— Какво искаш да кажеш? — попита Мелани.

— Полковникът смяташе, че генерал Тейлър напредва прекалено бавно и не преследва неприятеля. Когато бе обърнат в бягство след решаващата битка, Старецът реши, че ако неговата част преследва в ускорен марш мексиканците, останалите поделения на полка ще я последват въпреки заповедите на генерала. Той се излъга. Попаднахме в капан и всички бяха изклани, с изключение на седмина, които бяхме пленени.