Читать «Хук» онлайн - страница 75
Тери Брукс
— Какво общо има това с… яденето?
Тя го изгледа строго.
— Ако не ядеш, няма да пораснеш.
Питър започваше да вдига пара като чиниите.
— Какво да ям? Няма нищо за ядене!
— Именно това е въпросът — обясни Менче. — Питър, ти и да се преструваш ли си забравил? Ние така ядем.
Руфио се изкикоти.
— Той не може! Той не разбира! — После му се присмя. — Изяж си сърцето, смачкана, сбръчкана торба сланина такава!
Метна, празната си чиния през масата и удари Питър в гърдите. Питър отскочи, ударът бе силен и болезнен. Беше зашеметен.
— Господи, колко невъзпитано дете си — издума той.
От всички страни изгубените момчета заповтаряха думите му — „невъзпитано дете“, смееха се и се подиграваха на Питър.
Руфио се изпъчи.
— Червей, ядящ голи охлюви — предизвика го той.
Менче скочи с ръце на кръста, очите и светнаха като изгрев-слънце.
— Хайде, Питър! Можеш да се справиш много по-добре!
Руфио се изсмя.
— Да, хайде… Я да видим как ще хвърлиш топката. Хайде, празноглавецо! Спукан, увиснал, стар продънен балон!
— Бангеранг, Руфио! Бангеранг! — закрещяха изгубените момчета, дори и тези от групата на Питър.
На Питър му дойде до гуша. Той размаха пръст срещу Руфио.
— Ти си много жалък пример за тези деца.
Изгубените момчета подсвирнаха и започнаха да описват с ръце самолетна катастрофа.
— Добре! — отсече Питър, който не искаше да отстъпва. — Ти… ти си третокласна личност.
— Бозайник с хемороиди! — подигра му се Руфио. Изглеждаше наперен и самоуверен, както си седеше на мястото със смях в очите.
— Четвъртокласна личност! — нападна Питър.
Пак се чуха подсвирквания и самолетни катастрофи. Цялата маса започна да му се присмива.
Руфио се наведе напред.
— Пъпчив, пърдящ, подсмърчащ лигльо!
— Бангеранг, Руфио! — закрещяха изгубените момчета ликуващи.
— Ти си дете със скатологични фиксации, ненавлязло в пубертета и страдащо от психоза! — извика Питър.
Отвсякъде го освиркаха, а някои изразяваха презрението си съвсем неучтиво. Още подсвирквания. Още самолетни катастрофи. Питър усещаше, че губи и това състезание.
— Фабрика за мухъл! — предизвика го Руфио.
— Бангеранг, Руфио! Бангеранг!
— Лепкав чувал с черва от плъх и повръщано от котка!
Одобрителните възгласи бяха оглушителни. Изгубените момчета скачаха по столовете си и ръкопляскаха.
— Сиренява, люспеста, пъпчива марля!
От публиката престорено стенеха и даваха признаци на гадене. Изгубените момчета се превърнаха в ценители на отвратителното, радваха се на всеки противен образ, описван от Руфио. Той пък просто сияеше.
— Мухлясал сандвич, покрит с личинки и какво ли не, и с накацали мухи на всичкото отгоре!
Питър стана и се подпря с ръце на масата. Лицето му пламтеше, беше загубил всякакво самообладание. Всички се сепнаха и му направиха място. Даже Руфио колебливо се дръпна назад.
Питър стисна зъби.
— Арбитър! — изрева той.
Момчетата зяпнаха й бързо се спогледаха.
— Какво е това? — попита накрая Руфио.
Питър видя възможността и нямаше намерение да я подминава. Усмихна се и не благоволи да отговори.
— Зъболекар! — изсъска той.