Читать «Хук» онлайн - страница 76

Изгубените момчета знаеха какво е това и се свиха, сякаш ги бе ударил. Руфио трепна, после пак се изпъчи.

— Косми в носа, гъмжащи от въшки и кърлежи! — направи той още един опит.

— Заместник на учителя по химия! — върна си Питър.

— Червей, хранещ се с голи охлюви!

Дребосъка скочи.

— Повтори! Повтори! Руфио повтори. Губи точки!

Всички изгубени момчета закрещяха едновременно.

— Хайде, Руфио! — викаха привържениците му. — Нанеси удар! Не му се давай!

Руфио направи последен опит.

— Жабешка мутра! По лицето ти камилски лайна…

— Частен учител по френски! — сряза го Питър. — Заместник-директор на училище! Началник на затвор! Счетоводител! Цирков импресарио! Полицейски…

— Лъжливо, ревящо, шпиониращо, любопитно супер-прасе! — изпищя Руфио.

Питър се изсмя.

— Лесно ти е да го кажеш, тъпа, проста, дебелашка торба със сдъвкана храна!

Това вече изправи изгубените момчета на крака.

— Бангеранг, Питър! — викаха те. — Питър е Бангеранг!

Сега беше ред на Руфио да е зашеметен. Самодоволството се беше изтрило от лицето му, заместено от истинско смайване, а и от болка.

— Ти… мъж такъв! — заскимтя той. — Глупав, глупав мъж!

Питър знаеше, че го държи в ръцете си. Пое дълбоко дъх.

— Некадърен адвокат либерал без капка ум в главата си, със златна кредитна карта и колан от кожа на алигатор, който си яде ноктите… като еуглена, която умира от завист към Пан!

Настъпи пълна тишина. Питър не сваляше очи от Руфио.

— Какво е еу-гле-на? — тихо попита Дребосъка.

— Безмозъчен едноклетъчен организъм — тържествуващо отвърна Питър.

Изгубените момчета нададоха възторжени викове. Заудряха чаши по масата, затропаха с крака и окончателно откачиха.

— Банинг! Банинг! Банинг! Бангеранг Банинг! — ревяха всички, включително поддръжниците на Руфио.

Питър се ухили, поддал се на възбудата на момента. Без да се замисля, загреба от чинията си шепа нищо.

— За капак, Руфио — изсъска той, за да привлече сведения поглед на противника си, — ми хрумна още нещо. Я ходи да посмучеш носа на някое мъртво куче!

И хвърли шепата нищо в лицето му. Изгубените момчета пак нададоха одобрителни крясъци. Нищото удари целта си и изведнъж по смуглото лице на Руфио се застичаха зелени и оранжеви зеленчуци. Питър го зяпна за миг, после погледна празната си ръка. „Я виж ти!“ Усмивката му моментално се върна — беше развеселен и учуден, защото видя нещо, което бе смятал за невъзможно.

Срещу него Руфио също бръкна в една чиния, взе шепа нищо и го хвърли в лицето на Питър. Потече гъст мазен сос заедно с вдигаща пара гарнитура и сладки картофи. Питър близна от соса и се усмихна още по-широко. Беше истинско! И много вкусно!

Огледа се наоколо и видя, че цялата маса е отрупана с храна, че всички чинии са препълнени. Смаян, доволен, обзет от някакво невъобразимо чувство на радост, Питър се настани удобно и започна лакомо да яде.

Кръглото лице на Дребосъка сияеше и той запляска с ръце.

— Ти го правиш! Ти го правиш!

Питър вдигна очи искрено озадачен.

— Какво правя?

— Забавляваш се с нас, Питър — тихо отвърна Джобчо.

Всички изгубени момчета се струпаха около него ликуващи — Асото, Сънливко, Не Питай, Бъчонко, Ключалко, Дребосъка и Джобчо най-отпред, с приветствено вдигнати ръце. Нададоха викове „Пан Мъжа“. Питър продължи да се храни. Никога не бе ял по-вкусна манджа. Едно момче отсреща му се усмихна и му показа хапчица. Питър се ухили и му показа друга хапка.