Читать «Хук» онлайн - страница 73

— Отвратителна розова лепкавост, която ти омазва целите ръце и причинява кариес.

— Сняг.

— Ужасно — става на киша и разваля гланца на колата ти. — Гласът на Питър премина в хленч. — Не съм щастлив!

Менче започна да се ядосва.

— Щастлив ли си през пролетта?

Питър сви устни.

— Данъци.

— Лятото?

— Комари.

— Какво ще кажеш за плуването?

— Хлор.

— Криеницата?

Питър се поколеба.

— Какво е това?

— Коледа?

— Подаръци, сметки, кредитни карти. Не съм щастлив!

— Препускане нагоре-надолу?

— Житейски факт. Случва се през цялото време, ако играеш на борсата. Просто трябва да свикнеш.

— Сладолед? — Менче вече се отчайваше.

— Топи се на дивана вместо в ръцете ти.

Менче избухна.

Питър, нищо не те прави щастлив!

Лицето на Питър бе съсредоточено.

— Не, това просто не е вярно. Чакай да си помисля, сега ще се сетя. Една минутка. Колко време ми остава?

— Времето ти свърши — пошепна Руфио в ухото му.

Питър отвори очи. Руфио се извисяваше над него — разкрачен, скръстил ръце, покатерил се върху чатала на прашката. Почти като чрез вълшебство се появи мечът на Пан и сряза опънатото въже. Прашката катапултира Питър към небето. Той отчаяно се опитваше да полети, диво размахваше ръце и крака, виеше в отчаяние и ужас. Долу изгубените момчета викаха и скачаха, някои държаха плакати с написани думи като КОНЧЕТА, БОНБОНИ, БРЪМБАРИ и МОНЕТИ. Но те не значеха нищо за Питър. Той като че ли се задържа дълго в небето. Очите на момчетата с надежда следяха напредването му. И Менче гледаше заедно с тях, надничаше между пръстите, с които бе закрила лицето си. Сърцето и лудо биеше, а крилцата й потрепваха.

„Само една щастлива мисъл!“

Но нямаше да стане този ден. Питър полетя надолу, уплашен рухна върху предпазната мрежа. Дробовете му изпуснаха въздуха със свистене, тялото му подскачаше като носен от вятъра балон. Менче долетя до него, следвана от малобройната групичка изгубени момчета, които все още бяха в неговия лагер.

Останалите колебливо се обърнаха към Руфио.

Руфио вдигна меча си.

— Аз съм по̀ мъж от Пан — и два пъти по̀ момче! Да видим сега кой е с мен?

Те се спуснаха към него с викове:

— Руфио, Руфио, Руфио!

Той размаха високо меча в знак на победа и ги отведе от скалата. След няколко секунди вече ги нямаше — връщаха се при нивга-дървото.

Питър седеше зашеметен. Менче и седемте изгубени момчета го гледаха тъжно:

— Имаше една сделка с „Проктър енд Гембъл“ — несигурно каза той. — Тя ме направи щастлив.

Това като че ли не направи особено впечатление на никого.

Бангеранг, Питър

Тази вечер Питър дойде последен на вечеря — изморен беше до смърт, едва си държеше главата изправена. Болеше го всичко — от главата до петите. Натъртен насинен, превързан, беше направо готов за медицинско освидетелстване. Менче и групичката негови поддръжници не го бяха оставили да почива през целия ден — упражнение след упражнение, по сто пъти.

С изключение на опита с прашката — не си направиха труда да го повторят.

Не че имаше някакво значение. Не че имаше значение какво изобщо правят. Защото нищо нямаше да подейства — Питър бе сигурен в това. Можеха да го карат да тича, да го бъхтят, да го мятат насам-натам до полуда — нищо нямаше да се промени. Той все още си беше дебелият стар Питър Банинг, а не — трудно му бе дори да произнася името му — този, в когото искаха да го превърнат. Още по-лошо, всичко това изобщо не го приближаваше към спасяването на Джек и Маги.