Читать «Хук» онлайн - страница 74

Така че, докато се мъкнеше от пистата за бягане и спортните уреди към дългата маса, сложена под клоните на нивга-дървото — в сенките на лятото и съвсем близо до пролетта, — той отново се оказа изправен пред факта, че пак ще разочарова децата си. Да не отидеш на бейзболен мач или на продукция по пиано е едно нещо. Да не успееш да спасиш Джек и Маги от Хук е съвсем друго нещо. Това щеше да бъде кулминацията на дългата поредица от разочарования — само че този път вероятно фатална.

Той изтри бликналите в очите му сълзи, защото не искаше никой да ги види, после се приближи и седна. Въпреки отчаянието си бе гладен. Не, по-скоро умираше от глад. Не бе хапнал нищо цял ден, гонен от Менче и изгубените момчета, които се опитваха да намерят момчето в него. А него отдавна го нямаше, разбира се. Беше мъртво и погребано. Той отблъсна тази мисъл. Във всеки случай трябваше да се храни. Колкото и малки да бяха шансовете му да помогне на децата си, дори и те щяха да се изпарят, ако не ядеше.

Масата беше заета от край до край. Руфио и неговата глутница се бяха настанили на по-голямата част от нея. Групичката на Питър бе събрана в една къса редичка от другата страна. Пазеха му място и той признателно го зае. Джобчо и Асото го притиснаха като в сандвич. За Менче имаше специално столче в центъра на масата.

Руфио седеше точно срещу него. Когато Питър се появи, той се усмихна презрително и в очите му пламна пакостливо огънче. Питър не му обърна внимание.

„Трябва да ям. Трябва да събирам сили.“

Той дълбоко пое дъх.

„Не мога да спра да се опитвам.“

Няколко изгубени момчета донесоха от фурните нажежени глинени съдове. Питър вдиша миризмите и въздъхна. Каквото и да беше, ухаеше чудесно!

Асото му подаде една чиния. Той я сложи пред себе си и се опита да види през вдигащата се пара какво има в нея.

Чинията беше празна.

Питър се сепна, после вдигна глава и огледа масата. Всички ядяха лакомо — слагаха храна в устата си и доволно дъвчеха. Само дето нямаше нищо за дъвчене. Всички чинии бяха празни.

— Ммм! Любимата ми небивала храна — заяви Джобчо до него с пълна с нищо уста. — Сладки картофи, ябълки, бананова каша, а за пиене сироп. След това небивало пиле и… Хей, Менче! Пусни!

Менче дърпаше единия край на нищо, а Джобчо теглеше другия. Питър примигна. Отсреща Руфио ги наблюдаваше напрегнато.

— Изпий си сиропа, Питър — покани го Асото и от една кана не наля нищо в празната маша на Питър. Не Питай и Бъчонко се чукнаха и пиха въздух.

Питър седя неподвижно още миг, после вдигна ръце.

— Не разбирам! — възкликна той. — Къде е храната?

Менче вдигна очи.

— Ако не можеш да си представиш, че си Питър Пан, никога няма да бъдеш Питър Пан.