Читать «Хук» онлайн - страница 72

Когато свършиха, пак отстъпиха назад. За миг всички мълчаха. После Джобчо каза тихо:

— Трябва да видим дали още можеш да летиш, Питър.

Отново запяха и затанцуваха. Тържествено го преведоха през поляната и после по-нататък, през пролетта и зимата, до една скала. Почти на ръба и имаше огромна прашка, направена от дърво и въжета, с кожена торба, в която незабавно го сложиха.

— Чакайте, не, няма да стане! — запротестира Питър, ококорен от страх.

Джобчо и Асото отидоха до ръба на скалата и надникнаха надолу. Там, край гигантска кална локва, стоеше едно изгубено момче и държеше изрязан силует на Питър. Асото внимателно напъха русата си коса под цилиндъра, вдигна далекогледа си и изкрещя някакво число на Джобчо, който го отбеляза на малка черна дъска. Последва припряно обсъждане и се стигна до някакво споразумение. Асото вдигна ръка и даде сигнал.

Питър чу, че се завърта ръчка, и усети торбата да се изтегля назад в тежкия чатал на прашката. Ремъкът на катапулта бавно се опъваше. Ръчката продължаваше да се върти. „Скръц, скръц, скръц.“

Питър бе онемял. Едва дишаше. Бе парализиран от страх. Наистина ли щяха да направят това? Не можеше да повярва! Та това бе нелепо! Бе невероятно опасно!

До него се появи Менче, разхождаше се в ритъма на скърцането на ръчката и го оглеждаше критично.

— Имаш нужда само от една щастлива мисъл, Питър.

Само една, и тя ще те научи да летиш.

Питър преглътна.

— Извади ме оттук, Менче.

— Една щастлива мисъл — настояваше тя!

— Ако се измъкна от тази прашка, ще бъда много щастлив! Ще бъда направо блажен!

Долу, където бяха измерили изрязания силует, група изгубени момчета слагаха огромна мрежа. „Представят си, че са в цирка“ помисли си Питър ужасен.

— Мисли, Питър — подканяше го Менче и все още го следваше назад в торбата. — Опитай се.

Питър се замисли, вече отчаян.

— Чакай! Сетих се за една!

Менче подскочи развълнувано.

— Знаех си, че можеш да го направиш! Каква е?

— Миналия февруари акциите скочиха с двеста пункта.

Менче го зяпна.

— Какви акции? За какво говориш?

Главата на Питър трескаво подскачаше.

— Не, ти си права — не ми достигаха инвестиции. Чакай да помисля. Сетих се! Тази ще полети! — Сам се стресна от думите си. — Специалните придобивки!

Менче отметна глава назад.

— Може би това са прекрасни, сладки кръгли пасти с шоколадова глазура?

Питър беззвучно се засмя.

— Говоря за телефона с пет линии в суперлимузината, за запазените билети за всеки мач, за всяка театрална постановка, за реактивните самолети на корпорацията с автоматично получавано разрешение за излитане и за кацане…

Менче вдигна ръце, за да го накара да млъкне.

— Това не е правилната посока, Питър. Слушай, това може да помогне. Аз ще изброявам разни неща, може да ти хрумне нещо. Затваряй си очите и си ги представяй.

Питър с радост затвори очи.

— Добре, готов съм. Побързай!

Менче прелетя по-наблизо.

— Кученца.

Питър се намръщи.

— Опитват се да се самоубиват под краката ти.

— Захарен памук.