Читать «Хук» онлайн - страница 71

Джобчо се наведе, сякаш изследваше някакъв екземпляр под микроскоп, широката му шапка бе килната над едното око.

— Единственият начин да си дете е да изглеждаш като дете — отговори той тържествено.

После пак изправиха Питър на крака, заведоха го при един огромен дънер и го проснаха върху него, без да се церемонят. Свалиха по-голямата част от малкото му останали дрехи. Заобиколен от изгубени момчета, той отново си спомни „Повелителят на мухите“, но се оказа, че те са намислили нещо много по-лошо. Скупчиха се около него и го заудряха с юмруци и длани в някакъв хаотичен масаж, натискаха и мачкаха отпуснатата му плът и омекналите му мускули, съживявайки цялата болка, която бе трупал й се бе мъчил да забрави през всичките тези часове. Свършиха с едната страна, обърнаха го на другата и продължиха, като пееха и си подвикваха. Питър беше сигурен, че ще умре. Дори тайничко му се прииска.

„Изобщо няма да подейства — помисли си мрачно. — Невъзможно е!“

Руфио се приближи и злобно ощипа корема му.

— Фалшивият Пан май не се е лишавал от храна напоследък, а? — подигра се той.

Масажът свърши, изгубените момчета го вдигнаха така, както някой би вдигнал юфка, и огледаха произведението си.

— Има напредък — рече Бъчонко, сложил ръце на кръста си. Широка усмивка изгря на грубичкото му топчесто лице.

— Все още не изглежда както трябва — намръщи се Не Питай.

Джобчо, Ключалко, Асото и Сънливко дойдоха по-близо. После Дребосъка се промъкна, протегна ръка и оскуба кичур косми от гърдите на Питър. Изгубените момчета се спогледаха. В очите им блесна веселие. Сънливко се зачеса като горила и всички се разсмяха.

След миг Не Питай донесе купа със сапунена пяна. След него вървеше Асото с килнат цилиндър и с много голям, много остър нож в ръка. Питър се ококори. Той заотстъпва от дънера и се опита да побегне, но момчетата го хванаха и го притиснаха към земята. След като ръцете и краката му бяха здраво завързани, Питър реши, че всяко по-нататъшно въртене ще има обратен ефект, и затова лежеше съвсем кротко, докато Асото внимателно обръсна всички косми по тялото му — на гърдите и на гърба, по двата крака и двете ръце. Косъмче не остана.

Само по гащета, Питър стоеше и се взираше изумен в розовото си гладко тяло. Реши, че космите са скривали доста плът. Сега изглеждаше още по-дебел.

Изгубените момчета го оглеждаха критично, някои одобрително кимаха. Руфио пак се появи. Наблюдаваше, без да коментира. Менче прелиташе насам-натам, за да го оцени от различни ъгли.

Изведнъж Джобчо зашепна нещо на другите изгубени момчета. Питър знаеше от опит какво означава това и потърси пролука в редиците им. Но те пак се нахвърлиха върху него и го надвиха. Боядисаха, го като за боен поход — на ивици, завъртулки и странни знаци в най-крещящите цветове, за да заприлича на тях колкото е възможно повече, да прикрият последните следи от това кой и какъв е бил, преди да дойде при тях, и за да се опитат да намерят Пан, скрит някъде в него.