Читать «Хук» онлайн - страница 59
Тери Брукс
— О, ето те, Питър — обяви той.
Няколко изгубени момчета излязоха напред и напрегнато се завзираха в пооправените черти на лицето му.
— Той ли е? — зашепнаха си. — Пан ли е? Питър, ти ли си?
— Ъмм, ъммм — измуча Питър с изкривената си уста.
— Но, Питър, ти си пораснал — оплака се Ключалко. — Обеща никога да не порастваш!
— Носът му е станал наистина голям, нали? — отбеляза Не Питай.
— Добре дошъл обратно в Небивала земя, Пан Мъжа — каза Дребосъка.
По всяко лице се четеше надежда и тя бързо се пренесе и на лицата на тези, които още стояха с Руфио от другата страна на чертата. Те започнаха да се примъкват напред.
Само Руфио остана непоколебим, в тъмните му очи се надигна гняв.
— Не слушайте тази фея с мозък на мушичка и този възрастен с увиснал корем. Мечът на Пан е у мен. Сега аз съм Пан. Да не мислите, че този тип ще ми го отнеме?
Асото, Сънливко, Бъчонко и Ключалко се върнаха при Руфио.
— Чакайте — каза Джобчо. — Ако Менче вярва, може пък и да е той.
Четирите изгубени момчета отново прекосиха чертата и застанаха до Питър.
— И ще тръгнете след този лигльо срещу капитан Хук?
Този път всички се върнаха при Руфио, с изключение на Джобчо, Бъчонко и Дребосъка.
— А к’во прави тука, ако не е Питър Пан, а? — тържествено попита Джобчо. — Не изглежда щастлив тук. Кои са тези деца, дето ги е хванал Хук? Дайте му шанс.
Питър се стегна, сам с тримата си поддръжници.
— Те са моите деца и Хук ще ги убие, ако не направя нещо да го спра. Помогнете ми, моля ви!
Джобчо вдигна очи към него.
— Ти каза мъ-думата — прошепна той намръщено.
Сенките вече бързо се спускаха над двора и изписваха нощните си рисунки сред листата на нивга-дървото. Слънцето беше почти изчезнало, потънало толкова дълбоко във водите на океана, че приличаше на бързо топяща се оранжева глазура. Менче прелиташе над главите им в тишината и палеше фенери, за да прогони мрака. Изгубените Момчета и Питър я гледаха безмълвно.
Щом свърши, тя се настани удобно на рамото на Питър.
— Когато Питър Пан го няма — тържествено каза Менче, — не задавате ли винаги един и същи въпрос: какво би направил Питър?
Очите на изгубените момчета се отвориха широко.
— Да, какво би направил Питър? — повториха те думите й. — Хайде да направим това, което би направил Питър. — Намръщиха се и потриха брадички. — А какво наистина би направил Питър?
— Аз знам, аз знам! — развълнувано възкликна Асото. — Той би си върнал изгубените момчета!
— А не сте ли вие изгубените момчета? — попита Питър.
— О, да — съгласи се Не Питай и се намуси. После се оживи. — Но не сме всичките, Хук плени много от нас. Той ни хваща, когато не внимаваме. А после ни изстрелва с оръдията.