Читать «Хук» онлайн - страница 61

В дъното на каютата имаше триизмерна карта на Небивала земя — с всички подробности, включително копия на кораба му и на пиратския град, индианското село, лагуната на русалките и дори на нивга-дървото, като всичко това плаваше върху истинска вода.

Но тази вечер Хук не виждаше нищо. Седеше, вперил празен поглед в разкошната, вдигаща пара вечеря, която Смий току-що му бе поднесъл. Печен африкански глиган, царевица, сочни пресни картофи, пиратско желе от хайвер и сладкиш в добър тон — любимите му яденета. Смий стоеше наблизо и чакаше одобрение, кръглото му лице бе разтегнато в пълна с надежда усмивка, която ставаше все по-несигурна с всяка изминала секунда.

Накрая Хук се наведе да помирише храната, взе вилицата, приготви се да отвори уста, после спря. Върна вилицата в чинията.

— Как мога да ям! — оплака се той. — Смий, знаеш ли какво означава да чакаш нещо с такова нетърпение, че да усещаш вкуса му? Имаш ли представа какво е да очакваш едно събитие с цялата си душа и сърце?

Смий като че ли знаеше, но не беше сигурен какъв отговор иска да получи капитанът. Опитът при Хук го беше научил, че ако не знаеш верния отговор, е по-добре да не говориш.

Хук продължаваше да се взира в масата.

— Онази нощ не можах да спя, толкова силно бе очакването ми. Исках да спя, разбира се — така следващият ден щеше да дойде по-бързо. Вчера можех да мисля само колко време остава до днес. А днес? Днес бях вързан на възел, всички струни опънати. Нетърпеливото, непоносимото очакване, Смий! Пристигането на Пан и началото на славната ми война!

По лицето му пробягна усмивка и кафявите му очи доволно светнаха. За миг бръчките на отчаянието се изгладиха и той пак си беше старият Хук, коварен и безмилостен.

После пламъкът угасна и разочарованието пак го завладял. Челото му се свъси и предвещаваше буря. Той скочи с рев и куката му яростно задраска дървената маса.

— Толкова съм разочарован! Мразя да се разочаровам! Мразя Небивала земя! Мразя всичко! — Гласът му се превърна в писък. — Но най-много мразя Питър Пан!

Дръпна се от масата и измъкна от шарфа си инкрустиран със злато и диаманти пищов.

— Пак ли? — изпъшка Смий.

— Животът ми свърши! — драматично декламираше Хук. — Няма да получа войната си! Пан ми я открадна! Моята прекрасна, славна война! Можех да помириша оръдията и да усетя вкуса на стоманата! А сега край! Край на войната ми!

Той допря цевта на пищова до сърцето си и спусна ударника.

— Капитане, престанете — сгълча го Смий и размаха ръце.

Хук се изпъчи, надигна се в цял ръст.

— Този път никой не може да ме спре, Смий. Сбогом!

Той издаде челюст напред и сложи пръст на спусъка. Притвори очи, но тайничко надзърташе от ъгълчетата. Като видя, че Смий се колебае, изпищя:

— Смий!

Смий се втурна, пъхна пръст между капсулата й ударника точно когато спусъкът бе дръпнат и изкрещя от болка. Хук му изсъска в отговор, извади нахалния пръст и завря цевта на пищова в носа му. Смий я сграбчи с две ръце и се опита да я насочи нагоре. Затанцуваха наоколо, борейки се с пищова и един с друг.