Читать «Хук» онлайн - страница 58

Накрая отново се обърна към входа, през който бе влязъл — но там го чакаше Руфио, стъпил върху бамбуковата порта. Водачът на изгубените момчета скочи на земята и вдигна високо меча си. Питър се олюля, препъна се и спря.

Руфио с един скок се озова пред него и закачливо потупа рамото му с меча.

— Край с тебе, шегобиецо.

Питър примигна.

— Какво, по дяволите?

После по една лиана се спусна и Асото. Щом се приземи, освободи ръцете си, извади бойната си тояга и тупна Питър за втори път.

— Бангеранг! — изкрещя той.

Руфио сграбчи смаяния Питър и го блъсна в оградата. Питър се опита да се покатери, вече съвсем объркан — започваше да си мисли, че е попаднал в лудница. Не успя да се пребори с бамбука, свлече се на земята и се намери в плен на заобиколилите го изгубени момчета, които думкаха с бойните си тояги, тропаха с крака и надаваха победни викове.

Руфио с презрение изправи Питър на крака.

— Виж какво, ако си Пан, докажи го. Я да видим как летиш!

Чу се шепот: „Литни, литни“, който бързо прерасна в крясък.

— Литни! Литни! Литни! — завикаха всички и нетърпеливо зачакаха.

Питър ги гледаше безпомощно.

— А можеш ли да се биеш? — попита Руфио.

Изгубените момчета изтеглиха мечовете си и ги насочиха към Питър. Асото напъха един меч в ръцете му. Питър го държеше с празен поглед, докато Руфио не го изби.

— Последен въпрос, татенце — обяви Руфио. — Можеш ли да кукуригаш?

Питър дълбоко пое дъх и издаде звук, доста близък до кудкудякането на кокошка. Руфио отвратено запуши уши. Изгубените момчета изпъшкаха и започнаха да му се присмиват.

Менче отново се появи и се нахвърли върху тях.

— Глупави магарета! Още отначало можех да ви кажа, че той няма да успее да направи никое от тези неща! Той не може да играе дори прости игри! Забравил е как! Това, което има значение, е, че Хук е пленил децата му и аз имам три дни, за да го подготвя да се бие с капитана! Той има нужда от помощта на всички ви!

От морето лица се чу тих, учуден глас:

— Нима Питър Пан има деца?

— Семейство, отговорности и доста пари — тържествено ги осведоми Менче. — Но той все още си е нашият Пан.

Руфио изръмжа нещо неразбираемо, избута изгубените момчета по-далеч от оградата и с меча си нарисува една черта на земята. Прекоси чертата, застана сам зад нея и посочи към Питър.

— Той не може да лети, да се бие и да кукурига — така че който мисли, че това не е Пан, да дойде при мене!

Питър незабавно тръгна да пресича чертата, но Менче го хвана за тирантите и го дръпна обратно.

— Излагаш ме! — скара му се тя.

Момчетата поглеждаха от Руфио към Питър и обратно, после прекрачиха чертата едно по едно, докато остана само Джобчо, който надничаше към Питър изпод увисналата си шапка. Приближи колебливо, протегна ръка, дръпна ризата на Питър и продължи да я дърпа, докато той се наведе към него. Джобчо тържествено се вгледа в измъченото му, сбръчкано лице, после започна методично да изглажда бръчките и браздите, да опъва назад увисналите бузи и брадичка, да мачка и мушка плътта. После изведнъж спря, но не свали ръцете си и се усмихна широко.