Читать «Хук» онлайн - страница 46

— Не, капитане, кълна се в невинната душа на майка си. Не съм се обзалагал, не съм се обзалагал!

Хук стигна до него, усмихна се, наведе се и бащински го потупа по рамото.

— Кажи ми истината, хайде. Капитанът иска да узнае истината…

Гътлес рухна в ръцете на Хук и зарида.

— О, обзалагах се, обзалагах се!

Усмивката на Хук се смрази.

— Е, ти се уплаши. Значи мястото ти е в сандъка за страхливци.

Той презрително блъсна пирата. Гътлес се сви на палубата и захленчи. Другите веднага го грабнаха, изправиха го на крака и го повлякоха нанякъде.

Хук продължи нататък. Тълпата му правеше път.

— Не си мислете, че не чувах тези, които шепнеха, когато мислеха, че няма да ги чуя: „Край с Хук! С Хук е свършено!“

— Или онези, които казваха: „Това отпуснато безпръсто желязо никога няма да се издигне отново!“ — необмислено добави Смий.

Хук му метна изпепеляващ поглед. Отстрани отвориха капака на някакъв сандък, подобен на ковчег, и блъснаха вътре Гътлес, който все още ридаеше жално. След него пъхнаха торба, пълна със змии, паяци и стоножки. Хук с удоволствие установи, че щом затвориха капака, виковете бързо утихнаха.

— Я се огледайте, мърши такива! — посъветва той строго и посочи останките от кораби, които служеха за сгради на кея. — Огледайте се и вижте трофеите, спечелени от мен, за да можете да живеете пиратски живот в пиратски град.

— Това е рай! — ентусиазирано извика един пират.

— Даа, нали така? — Хук изсумтя. — Какви идиоти! Вдигнете високо оръжията си, приятели! — внезапно извика той. Кинжали, тояги, ками, пищови и кремъклийки се вдигнаха във въздуха. Хук зловещо се усмихна. — Горди пирати, приятели мои, пригответе се за празник! Пригответе се за убийството на младостта, за осакатяването на радостта, за задушаването на невинността в зловонната й люлка! Питър Пан скоро ще дойде! А щом дойде, ще стрия костите му на прах и ще си соля яденето с него. Ще хвърля Пан в най-черната пропаст, в най-дълбоката и студена бездна, ще го излича от лицето на земята за вечни времена! — Хук вдигна ръце. — Ще водя Славната си война и ще я спечеля! — Той се обърна. — Доведете затворниците!

Пиратите нададоха див крясък, когато люкът към трюма се отвори и с лебедка заизтегляха една мрежа от мрака долу. Мрежата бавно се въртеше и се издигаше, а когато се показа пред погледите, оплетени в нея видяха Джек и Маги, още облечени в пижамките си, с ококорени очи, уплашени между въжетата. Джек беше с бейзболната си ръкавица. Маги още носеше хартиеното цвете на Свирчо в косата си. Пиратите се присмиваха и закачливо мушкаха децата. Мрежата стигна до височината на очите на Хук и спря.

— Здравейте, деца — посрещна ги той със самодоволна усмивка.

Внезапно отзад настана суматоха, чуха се викове и ругатни и някой си запробива път през тълпата. Хук се обърна ядосан. После очите му се отвориха широко. Този лошо облечен, дебел еднокрак пират с толкова изкривена превръзка на окото, че чак се бе свлякла на носа му, бе хвърлил патерицата на земята и беше тръгнал към него.