Читать «Хук» онлайн - страница 47

— Джек! Маги! Всичко е наред! — викаше пиратът. Заплашително размаха пръст към Хук. — Това са моите деца! Аз съм баща им.

Хук зяпна. Пиратът се препъна и дървеният му крак падна. Той се извъртя и застана на два здрави крака. Наметката му се бе изкривила и той така поглеждаше над превръзката за окото под килнатата тривърха шапка, че приличаше на лоша имитация на вампир. Хук се учуди. Какъв пират беше този?

— Вие там! И вие! — Непознатият се обръщаше към изумените Джукс и Нудлър. — Веднага свалете децата ми! И го направете внимателно. — Кръглото лице се вдигна нагоре, глуповата усмивка наду румените бузи. — Татко е тук!

Хук блъсна Смий пред себе си. Чудеше се дали човекът е луд, дали има опасност да е болен от бяс. После погледна нагоре, към мрежата, където децата крещяха: „Татко! Това е татко!“

Не, не можеше да бъде…

Пиратите се нахвърлиха върху Питър Банинг, който бе хукнал на помощ, изоставил всякакъв здрав разум, глух за яростните протести на Менче от периферията на шапката му. Силни ръце го приковаха, към лицето му се насочиха мечове и той не можеше да помръдне. Напразно се помъчи да се отскубне, после безпомощно се отпусна и чак сега осъзна какво всъщност беше направил.

Хук се взираше в Питър. Дървеният крак и превръзката на окото бяха паднали. Наметката бе скъсана, а поясът съдран на парчета. Останала беше само, тривърхата шапка. А отдолу официална риза, жилетка и хубави английски вълнени чорапи. Очите на Хук светнаха. Възможно ли бе? Пристъпваше напред и се вглеждаше в пленника си, все по-близо и по-близо, докато застанаха очи в очи.

Хук злобно се усмихна.

— Ти? Моят велик и достоен противник?

Пиратите свиркаха и виеха около него, смехът им бе писклив и презрителен. Но Хук рязко им направи знак да млъкнат.

— Не, не, не, внимавайте! Той се е маскирал! — Отстъпи назад и вдигна и куката, и ръката, за да отблъсне всяко нападение. — Помните ли как някога ми открадна гласа? Помните ли какви номера ни играеше? Да, може да изглежда пълничък дегенерат, но внимавайте, момчета! Питър Пан е някъде там вътре и всеки момент може да изскочи от тази тлъста обвивка! Наистина чудесно!

Разчисти си място, бързо приклекна няколко пъти, за да се раздвижи, после извади кинжала си и направи няколко загряващи замаха.

— Дръпнете се обесници! Внимавайте, ще се опита да литне! Излизай, Пан! Хайде, чакам те! Излизай, излизай! Ха! Гледай го сега! Хайде, хайде! Приготви се да умреш!

Грабна още един кинжал от друг пират наблизо и го запрати срещу врага си с острието напред. Смий се приведе, кинжалът изсвистя и се заби в мачтата до главата на Питър. Пиратите се пръснаха и за миг оставиха Питър сам.

Той изглеждаше зашеметен. Заговори с жален глас:

— Не мога да се бия с вас… Не знам как. Просто си искам депата.

Хук спря фехтовката си и бавно се изправи.

— Смий! — изрева той. Боцманът му притича и бе сграбчен за врата. — Кой е този самозванец?

— А… а… а… — заекна Смий и се зарови в кожената чанта, висяща на рамото му. — Я да видя. П-п-пан, капитане. А, ето ги — документи за осиновяване. Медицински картон, писмени клетвени декларации, стоматологичен картон, свидетелство за раждане, социални осигуровки, визитни картички, всичко е в ред, сър.