Читать «Хук» онлайн - страница 45

Хук изкриви устни и прошепна с ъгълчето им: „Скимтящи изчадия. Как ги презирам!“

Двеста души — и нито един от тях не можеше да чете повече от второкласник, само един-двама различаваха лъжицата от вилицата и едва неколцина можеха да броят до десет. Отвратително!

Хук въздъхна. Все пак бяха налице, за да ги командва.

— Господа! — извика той. — Невежи, жалки, мизерни, лениви торби с вътрешности!

Екипажът прие похвалата с одобрителни възгласи.

Хук размаха куката във въздуха.

— Отмъщение! — Незабавно настъпи тишина. Хук засия. — Моето отмъщение! Закачих стръвта на куката — така да се каже — с децата на рибата. Децата на Питър Пан ще ми го доведат. Най-сетне ще се отърва от това омразно момче, което ми отряза ръката и… — Гласът му потъна някъде дълбоко в гърлото. — И я хвърли на крокодила.

Той се задави при тези думи и не можеше да продължи. Смий бързо запълни празнината.

— А кой уби коварния крокодил? — попита той.

— Хук! Хук! Хук! — изреваха пиратите в един глас.

— А кой го препарира и накара будилника му да млъкне завинаги?

— Хук! Хук! Хук!

— Кой отиде накрай света да грабне децата на Пан, чак до Англия, кой плаваше в непознати морета и се излагаше на незнайни опасности?

— Хук! Хук! Хук!

Капитанът достатъчно се бе овладял, за да разбере, че Смий узурпира речта му. Той грубо хвана боцмана си за яката и го изблъска встрани.

— Това шоу си е мое, Смий — изсъска той. — Махай се. — Пак се обърна към екипажа си и погледът му потъмня. — Я да видим сега… кой от вас се съмняваше в мене?

Грубата тълпа смутено се смълча.

— Точно така! — изграчи Хук. — Някой се съмняваше! Къде е той? Кой от нас е предател? Някой от нас е предател. — Очите му пробягаха по ужасените им лица. — Той е чужд на верните. Трябва да се стъпче!

Тишината вече беше пълна. Всички пирати стояха замръзнали на мястото си, не смееха да помръднат вежда, да мигнат с клепач. Никой не искаше да привлече вниманието към себе си точно сега. Игла да паднеше, щеше да се чуе…

Точно това и стана. Един пират — толкова глупав, че да изтрие потта от челото си — закачи сребърната игла в шапката си и я събори на палубата.

„Пинг!“

Всички очи се обърнаха към нещастника.

Хук се озъби. Тръгна към стълбите на квартердека и внезапно се спря ужасен. Погледът му се втренчи в Смий.

— Къде е килимът ми, Смий?

Смий преглътна.

— Извинявайте, капитане. Извинявайте, Ваша светлост.

Боцманът силно тропна с крак по палубата. Въжета и макари заскърцаха и застенаха, стълбите се обърнаха и от другата им страна се появи червен килим. Хук се усмихна и слезе. Вдигна дългия си пръст и посочи.

— Ти! Ти, сър, ти!

Всички пирати се опитаха да се слеят с дървенията на кораба.

— Ти! — Подмина нарушителя с иглата и посочи едно жалко дребно човече, свило се зад раболепен, дебел еднокрак пират, облечен отвратително безвкусно. — Да, ти! — Насили се да не посочи другия. — Ти си се обзалагал, че няма да докарам Пан тука, нали, лигав трюмен плъх такъв?

Пиратът, който се казваше Гътлес, макар че Хук не би могъл да си спомни това дори да имаше цяла седмица от недели, се смаляваше с приближаването на капитана.