Читать «Хук» онлайн - страница 48

— Ба! — Хук се намръщи като булдог. — Я остави това. Лично прегледай този подут тлъст мерзавец. Търси онази подробност!

Смий се приближи до Питър, дръпна наметката и официалната му риза и го заопипва. Питър се мъчеше да не се смее, но Смий го гъделичкаше. Той блъсна Смий и оправи ризата си.

— Белегът е налице, капитане — прилежно докладва Смий. Хипертрофирал. Точно където го ранихте по време на инцидента с Тигрова лилия. Той е Пан или имам катафалка вместо мозък.

За миг Хук като че ли обмисляше дали е възможно. После лицето му почервеня.

— Не може да бъде! Не и този жалък, безгръбначен, болнав на вид червей! Та в него няма и сянка от Питър Пан! — Хук унило прибра кинжала си и сведе очи. — О, защо съдбата е толкова жестока към мен? — изстена той.

Питър дълбоко пое дъх и се изправи пред него. Хук вдигна тъжните си очи. Погледите им се срещнаха.

Питър прочисти гърлото си.

— Мистър Хук — поде той. — Като джентълмени имаме задължението да изясним това недоразумение.

— Това бедствие — бързо го поправи Хук.

Питър сви рамене.

— Което все пак трябва да се поправи.

Хук кимна.

— Целесъобразно е. Съгласен съм.

Питър се стегна, придоби нова увереност и кураж. Труден пазарлък — това беше позната територия.

— За мен залогът не може да бъде по-висок. Искам си децата.

Хук също се изправи.

— А за мен той не може да бъде по-нисък. Искам си войната.

— Изглежда, трябва да преговаряме — каза Питър.

Хук се намръщи.

— Да преговаряме? Много добре. Предлагам да се биеш с мен с цялата хитрост и умение на истинския Пан и да си спечелиш зверчетата.

— Да се бия?

— Избери оръжието, Пан. Не може да си забравил всичко!

Питър лукаво се усмихна на Хук.

— Значи това искате, така ли? Добре.

Бръкна в джоба на жилетката си. Пиратите наоколо насочиха оръжията си към него. Той се поколеба, после извади чековата си книжка и я отвори.

— Колко, мистър Хук?

Хук го зяпна изумен. След това грабна кремъклийката на един пират, завъртя се и стреля. Куршумът одраска крайчето на чековата книжка и продължи нататък. За нещастие на ред беше някакъв изцапан с мазнина готвач на име Сид. Сид падна мъртъв, без да издаде звук.

— Кой беше тоя, Смий? — попита Хук и ядосано хвърли оръжието.

— Готвачът Сид, капитане — отвърна боцманът и преглътна.

От редиците на пиратите се чуха учтиви, неентусиазирани ръкопляскания.

— Това не е добър тон! — подигра се Хук, защото единственото нещо, от което се отвращаваше, тъй като беше възприел превземките на висшите класи, беше неуместното поведение на някой друг.

Той тръгна напред и за миг скъси разстоянието между себе си и слисания Питър. Аленозлатистата му капитанска куртка се издуваше на гърба му като платно. Пиратите чевръсто му правеха път. Изби чековата книжка от ръката на Питър, тя се плъзна по палубата, и падна във водата. Цопна и потъна.

После сграбчи Питър и го притисна към гротмачтата, насочи куката към гърлото му. Питър преглътна ужасено. Очите на Хук пламтяха като огън, мустаците му потрепваха, къдравата му черна коса се развяваше край мършавото му лице.