Читать «Хук» онлайн - страница 44

На най-високата мачта се виждаха златен щит и кръстосани кости на черно поле, и знамена, на които пишеше: ДОБЪР ТОН и Дж. А. С. Отляво на горната палуба ужасната дъска стърчеше като изплезен език.

Пиратите около Питър диво крещяха: „Покажи ни куката! Куката! Куката! Покажи ни куката! Куката! Куката!“

Питър Банинг не беше страхливец. Но разбираше, че понякога благоразумието е не по-малко важно от храбростта. Установи, че се чуди дали случаят не е точно такъв. Може би Менче беше права. Може би не бе готов за Хук.

За съжаление беше твърде късно да мисли за това. Пиратите се втурнаха по мостчето към кораба и го повлякоха със себе си.

Лице в лице с Хук

Натъпкани от бакборда до щирборда и от бушприта до гротмачтата на бригантината „Веселият Роджър“, пиратите крещяха: „Куката! Куката! Куката!“ С вдигнати ръце, някои размахвала оръжия, други голи юмруци. Пиратският кораб се залюля от крясъците им.

Горе на квартердека Смий пристъпи напред и им направи знак да млъкнат.

— Добрутро, Небивала земяааа! — изрева той с издути бузи така, че коремът му се разтресе. — Завържете грота, приятели, защото той е тук — лукавият главатар, злата баракуда, най-коварният хитрец на седемте морета и най-добре облеченият на всичкото отгоре, мъж толкова дълбок, че не можеш да го измериш, и толкова бърз, дори да е заспал! Представям ви нашата морска лисица, скат със стоманен шип — капитан Джеймс Хук!

Един пират на име Тикълс бясно разпъваше хармоника, докато оръдията гърмяха, а крясъците ставаха все по-силни.

Зад гърба на Смий вратите на капитанската каюта широко се отвориха и се появи злият Джеймс Хук.

На пръв поглед изглеждаше като кораба си — или може би беше обратното. Бе лъскав, тънък и опасен от остроносото си лице до върховете на обувките си. Капитанската му куртка беше в червено и черно със златен филигран. Носеше преметнат през рамо шарф със златни краища и с пъхнат в клупа му кинжал. От врата му висеше бяло дантелено жабо, а ъгловатото лице над него напомняше нос на кораб, порещ морската пяна. Черната му коса се спускаше над раменете на къдрици като такелаж от мачта. Капитанската тривърха шапка бе широкопола, направена по поръчка и изглеждаше точно като бордовия парапет на кърмата на кораба му, с изключение на съскащите змии в ъглите. Но лицето на Хук осигуряваше повече от компенсация за отсъствието на змиите. Жестоко, сурово, подигравателно, с мустаци, виещи се като пепелянки, и с очи, които биха могли да смразят птица в полет — той наистина изглеждаше могъщ, застанал пред необузданата тълпа разбойници.

От китката на лявата му ръка стърчеше ужасната кука, с която бе толкова известен. Наточеното й острие блестеше на слънцето.

Обърна се към множеството с подигравателната си усмивка и снизходително вдигна потъналата си в дантели дясна ръка в знак, че е забелязал възторга им.

— Виждате ли колко много ви се възхищават хората, сър? — попита Смий сияещ.