Читать «Хук» онлайн - страница 43

Смий забави крачка и се отби в една кръчма, където свиреше пиано, а пред хлътналия дървен тезгях няколко пияндета си деряха гърлата. Пияндетата бяха жалка пасмина — пирати с пълен набор стъклени очи, дървени крака, изкуствени зъби, дървени ръце и други резервни части.

Гласовете им припяваха нестройно.

Смий се приближи до тълпата, високомерно показа куката и обяви: „По едно питие от Смий — за всеки, чието коляно някога е било дърво!“

Той хвърли няколко монети, посрещнати с възторжени крясъци, и пак изскочи навън, като без малко не събори измъчения Питър, който се подпираше до вратата, изтощен от преследването.

По-нататък кеят се стесняваше между купчина стари кораби — полутъмен коридор от факли и пушек. Смий заподскача напред с куката върху възглавничката и изчезна в мрака. Питър забърза след него, като изръмжаваше от време на време за поздрав към срещаните пирати и все повече губеше ентусиазъм. Но Джек и Маги разчитаха на него, така че не можеше да се откаже. Влачеше се в тунела със сълзящи очи. Някъде напред пиратите викаха: „Хук! Хук! Хук!“

Най-сетне се измъкна от тунела, от мъглата и щипещия пушек и примига на слънцето. Смий беше малко пред него и спря край едно оградено място, пазено от двама дългокраки пирати с камшици. Зад оградата се свиваха четири момчета. Тъкмо им сваляха ризите. Те хленчеха и се молеха.

— Господа Джукс и Нудлър — весело ги поздрави Смий и кимна първо на единия, с тяло, черно като абанос, после и на другия, с руси коси и брада, подобни на птиче гнездо. — Добро утро, приятели!

Заподскача по-нататък, но Питър забави ход въпреки желанието си, ужасен от гледката.

— Но те са просто деца — прошепна той на Менче.

Чу презрителното й гневно съскане.

— Хук е отрепка. Кара затворниците си да броят съкровищата му по сто пъти.

Изведнъж Питър чу рев зад гърба си и от опушения тунел се изля тълпа пирати, които пееха и крещяха. Питър нямаше време да се дръпне от, пътя им и те го повлякоха със себе си. Множеството се понесе надолу към пристана, край купчината опразнени кораби, които представляваха градската порта, под кривите букви КЕЙ „ДОБЪР ТОН“ върху огромната табела над тунела, по мостчето към единствения акостирал в пристанището плавателен съд.

Но какъв мрачен и зловещ кораб! Бригантина с пълен набор въжета и платна, със стърчащи от борда оръдия, със стегнат и блестящ, на светлината корпус. На носа й имаше скелет с вдигнат меч — мъртвешката му глава ухилена в очакване на следващата жертва. На кърмата зад щурвала беше изправено грамадно оръдие, четири пъти по-голямо от всички други. Масивното дуло охраняваше пристанището, люлката му бе качена върху въртяща се основа. По-надолу капитанската каюта бе оградена с рамка във формата на огромен череп, прозорците бяха блестящите очи, а позлата очертаваше челюстите, носа и веждите. Бордовият парапет отгоре имаше формата на капитанска шапка със съскащи змии в ъглите. Корпусът беше боядисан в червено и черно, с позлатена украса и проблясващ на слънцето месинг. Пиратският кораб изглеждаше бърз и злобен като котка, готова за скок.