Читать «Хук» онлайн - страница 42

— Това е Смий — прошепна Менче на ухото на Питър.

Ковачът потопи нажежената кука във ведро с вода, подържа я вътре, докато вдигаше пара, и после пак я извади. Внимателно я избърса и я подаде на Смий, който благоговейно я постави върху сатенена възглавничка.

— Добра работа свърши, Блеки — каза Смий, докосна шапката си с пръст и си тръгна.

— След него, Питър! — изсъска Менче.

И Питър закуцука по кея, дървеният му крак се влачеше и му убиваше жестоко, докато следваха полюляващите се пера на шапката на Смий в тълпата. От време на време го виждаха да вдига куката над главата си, като внимаваше да не я изтърси от сатенената възглавничка. Той си тананикаше и си подсвиркваше, от всички страни пиратите му подвикваха.

— Хиляди дяволи, добро ти утро, капитан Смий! — изкрещя един дърводелец, който строеше нещо като бесилка.

— Има ли новини за войната, капитане? — попита друг.

Смий се усмихваше широко. Очевидно не усещаше сарказма в думите им и вървеше напред, сякаш поздравите бяха не само искрени, но и му се полагаха. А куката проблясваше и лъщеше на слънцето.

Няколко жени, чиято професия не можеше да се сбърка, подсвирнаха, когато Смий мина покрай тях.

— Засмейте се, момичета — извика едната. — Ето го капитан Смий!

Те се спуснаха да го поздравят и заскачаха около него с дръзко вдигнати поли.

— Гледайте, гледайте! — припяваха те. — Това трябва да е куката на капитана!

— Точно така, куката на Хук!

— Ами да, девойче, ти трябва да знаеш, нали така?

— Това е символът на неговата слава и богатство, йо-хо-хо!

— Задръж славата, дай ми на мен богатството!

Те се въртяха и танцуваха в тълпата около Смий, а от близките врати излязоха още десетина. Питър, който се страхуваше да не загуби Смий от погледа си, се приближи твърде много и изведнъж попадна във вихрушка от поли и евтин парфюм.

— Джеймс Хук, син на морски готвач!

— Хей, това не е всичко, той е син и на някой друг!

— Джими Хук, нашата слава.

— Той и още стотина други!

— Фехтовач, поет и развратник! Плава, за да граби и измъчва!

— Джеймс Хук, капитан Хук, най-острата шпага на седемте морета! Нашият Хук!

Те пееха и танцуваха, докато накрая оставиха Смий зачервен и усмихнат, а Питър отчаяно се опитваше да остане незабелязан, макар че почти бе опрял нос в пирата. Но Смий не му обърна внимание, обърна се с блажена въздишка и продължи пътя си.

След миг зави и влезе в една бръснарница.

— Подстригване „Лошото момче“ — нареди той на бръснаря, който го настани на стола, поработи малко с бръснача и ножа и отстъпи. Смий стана и му подхвърли златна монета. Бръснарят алчно протегна ръка, но Смий дръпна монетата — беше вързана с конец за пръста му.

— Трябва да си по-бърз, приятел. — Ухили се и му хвърли медна монета.

Тръгна си по пътя, Питър и Менче по петите му. Пирати блъскаха и мушкаха Питър на минаване, някои ругаеха и сипеха ужасни заплахи. Той се опитваше да не им обръща внимание с вперени в Смий очи. Дървеният му крак вече му причиняваше страшна болка — такава, че наистина му идваше да заръмжи. Започваше да се чуди наясно ли е какво прави.