Читать «Хук» онлайн - страница 37

Гледаше го едно огромно око.

— Мойра? — прошепна той с надежда.

Примигна и съвсем се разсъни. Окото не изчезваше.

Още по-лошо, беше залепено за нещо като грамадна крокодилска глава. Питър присви очи, за да види по-добре. Крокодилската глава бе закрепена за крокодилско тяло, което като че ли продължаваше до безкрайност. Точно пред него.

Той в паника пое дъх и го задържа. Стисна очи и се скри под завивките. Знаеше, че сънува. Просто трябваше да намери начин да се събуди.

Внезапно някакво движение в гънките привлече вниманието му. Нещо пълзеше върху него! Размаха ръце обезумял.

— Престани! — просъска някакъв глас.

Мъничка кама направи прорез в парашута и феята надзърна вътре.

— О, не — изохка Питър. — Не и ти!

Започваше да си спомня — появата на феята, на „Кенсингтън“ номер 14, онези приказки за Питър Пан, капитан Хук, Небивала земя и всички останали глупости.

Той потърка глава.

— Какво се е случило с мен? Къде съм?

Усмивката й бе ослепителна.

— Ти си в Небивала земя, Питър.

Той въздъхна измъчено.

— Сигурно.

— Ела тук — повика го тя при прореза. — Погледни.

Той така и направи — надникна първо в едната посока, после в другата. До себе си видя крокодила с широко разтворени челюсти, с блестящи зъби. Между зъбите си държеше огромен будилник с изкривени стрелки и напукан циферблат. Лежеше в средата на нещо като площад на широкия равен бряг. Наоколо се простираше пиратски град, състоящ се от повредените корпуси на стари кораби. Отвсякъде стърчаха греди и подпори, като костите в скелет на динозавър. Позлатени бордови парапети опасваха овехтелите, продънени палуби. На мачтите се люлееха надписи, предлагащи с цветист език всевъзможни услуги. ДОКТОР САТЪР — ПОСТАВЯ КРАЙНИЦИ НА МЯСТО. ЖЕНИ И ВИНО — ПОДНЕСЕНИ НА МАСАТА. КВАРТИРИ — КАЮТА ЗА СТАРИТЕ ВИ ВЪЖЕТА. Магазини и жилища бяха струпани накуп в смесица от старо дърво и крещяща боя като банда улични котки край кофите, като боклук, изхвърлен зад вехтошарница.

И навсякъде имаше пирати. Вървяха наперено по дъсчените пътеки. Висяха по врати и прозорци и крещяха с все сила. Прегръщаха напети девойки и надигаха чаши. Тупаха се по раменете. Носеха револвери, мечове, ками и кинжали. На главите си имаха тривърхи шапки и цветни кърпи, на ушите, носовете и пръстите си халки, и още пояси от тънка коприна и ботуши от груба кожа, жакети, раирани ризи и панталони, развлечени като чували.

Питър се взираше и се мъчеше да проумее всичко това.

Най-после разбра. Дисниленд!

Много му дойде. Потърси клетъчния телефон — нямаше го, разбира се. Погледна се беше облечен с остатъците от вечерния костюм: панталоните, ризата, жилетката, папийонката. „От снощи — спомни си той, — тържеството в чест на Уенди, отвличането, тази проклета фея…“

Пое дълбоко дъх, стегна се, измъкна се от парашута на Маги (сега го позна) и несигурно се изправи на крака. Съвсем малко се изненада, като видя, че стои на строително скеле.