Читать «Хук» онлайн - страница 38

— Какво правиш? — чу феята да го пита ядосано. — Връщай се тук!

Не й обърна внимание. Беше му дошло до гуша! Крокодилът се взираше в него с разчекнати от будилника челюсти, окото му приковано в Питър. Той примигна и разтърси глава, за да проясни ума си. Направи няколко колебливи крачки и без малко да падне, едва се задържа.

— Трябва да потърся аспирин — промърмори под носа си. — А после да намеря телефонен автомат.

Въпреки предупредителните викове на феята той се приближи до стълбата, опряна на скелето, предпазливо слезе и се запрепъва към вратата на най-близката сграда — още един претърпял крушение кораб — откъм задния му край, май му викаха кърма. Долитащият мирис на готвено и гласовете му дадоха сили. Разминаваше се с пирати, някои се обръщаха да го изгледат. Той не забелязваше.

Влезе през вратата на развалината. Вътре беше, тъмно опушено и невероятно мрачно. Украсата бе дело на някой, който сигурно дълго бе чел Едгар Алън По. Над открити огнища висяха казани с яхния и супа. Дългите маси бяха отрупани с парчета месо, картофи и кухненски прибори. Тенджери и тигани висяха на куки по стените. Отвратителната бърлога се осветяваше от няколко свещи. Питър примигна. Вероятно бе попаднал в кухня за бедни.

Забеляза, че няколко пирати бяха изоставили заниманията си и се взираха в него. Не изглеждаха дружелюбни. По-скоро раздразнени.

— Дали случайно не ви се намира… тук има ли… ъъъ… — започна той, но млъкна.

Някакъв мизерен беззъб пират закуцука към него със злобно присвити очи. Челюстите му прилежно дъвчеха тютюн и от съсухрената му уста се стичаше мръсножълта струйка. Без да каже и дума, той протегна ръка, отскубна папийонката на Питър и я заразглежда замислено.

— Ама моля ви се! — възрази Питър.

Очите на пирата пак се обърнаха към него.

— И тия лъскави обувки не са лоши, приятел.

Питър се наежи.

— Момент!

От мъглата дим се появи друг пират и отмести първия. Този имаше превръзка на окото и изглеждаше два пъти по-злобен. Сграбчи Питър за ризата и го блъсна към стената. Питър премина през купчина тенджери и тигани, които се разлетяха на всички страни, после влетя право в ръцете на пиратския готвач с гръден кош като гардероб. Готвачът го блъсна обратно. Първият нападател (Питър вече бе решил да се обърне към съда) пак го подхвана, събори го на земята, наведе се и започна да събува панталоните му.

Питър риташе и крещеше безпомощно.

После изведнъж се появи позната светлинка, стрелна се и измъкна една свещ от свещника, след това я донесе на бойното поле и я завря в предницата на размъкнатите панталони на пирата. Той се дръпна с вой и заудря панталоните си с ръце. Светлинката се спусна към превръзката на окото му, дръпна я от мръсното му лице като тетива, и я пусна. Превръзката се върна на мястото си със звучно „пляс“ и пиратът връхлетя върху стойка с кухненски съдове, които с трясък се стовариха върху него. Потръпна веднъж и примря.

Питър се изправи на крака и потърси вратата, за да се измъкне от тази лудница, но към него идваше грамадният пиратски готвач, размахал нащърбен касапски нож. Питър изстена в ужас и се дръпна към стената. Светлинката пак се стрелна и се приземи върху дръжката на един черпак, стърчаща от гърне супа. Черпакът подскочи и заля сбръчканото лице на готвача с гореща супа. Той изрева, отстъпи назад с ръце на очите си, после се втурна напред, залитна към гърнето, събори го и изля остатъка от съдържанието му върху главата си.