Читать «Хук» онлайн - страница 36

Феята полетя над Лондон, над къщи и магазини, над редиците улични лампи, чиято отразена светлина блестеше като сребро на килима от навалял сняг. Долу, в тъмния парк, под една лампа стояха момче и момиче и се целуваха. Феята прелетя край тях и ги посипа с прашец от пантофките си. Младежите се издигнаха няколко стъпки във въздуха и увиснаха. Не погледнаха нагоре, прегърнаха се още по-силно.

— После направо до сутринта — прошепна феята и се усмихна.

Заиздига се нагоре, вързопът й излезе извън кръга светлина и се сля с мрака.

Далече зад тях Биг Бен удари полунощ и заглъхна.

Завръщане в Небивала земя

Летяха до сутринта в нощното небе, край луната и звездите, сред сънищата и спомените от детството. През по-голямата част от времето Питър спеше, изтощен от събитията през деня и емоционалното напрежение от изчезването на децата, замаян от удара в главата — нали се изтърси от килимчето. По едно време през нощта феята го бе овързала в самоделния парашут, но Питър блажено не помнеше нищо.

Вече се зазоряваше, когато той най-сетне започна да се събужда. Усети, че се люшка — люлееше се парашутът. После дневната светлина, мека и сребриста, проникна през гънките на пашкула му. Още не разбираше къде се намира. Всъщност мислеше, че е в леглото си с водна възглавница у дома, сгушен в постелята с контролирана температура. Лекият утринен ветрец довя особения, но освежителен мирис на морска вода и водорасли, и той премлясна.

Усмихна се и отново се унесе.

Ако се беше събудил, щеше да види какво има под него.

Долу се бе ширнал океанът, огромен и бездънносин, гребените на вълните блещукаха като разхвърляни, диаманти в изгрева на новия ден. В лазурните води се издигаше остров — странен скалист атол, който притежаваше всички характеристики на райските кътчета от туристическите списания. Високи върхове, губещи се нагоре в облаците, долини и клисури, потънали в гъста растителност, обливани от океана заливи с бели пясъчни плажове и остри канари.

Накъдето и да се обърнеше погледът, имаше нещо прекрасно за гледане. Това нещо малко навътре от брега, върху голямата скала, не беше ли огромна секвоя? Я, колко много водопади! А там долу имаше някакъв град.

И закотвен пиратски кораб!

Уви, Питър пропусна всичко.

Изведнъж той почувства, че пада — не толкова бързо, че да се уплаши, но достатъчно бързо, за да усети. Каза си, че просто се люлее, и се обърна в леглото си. Странно, леглото му изглеждаше много неопределено. И къде беше Мойра?

Спускането стана по-стремително. И някакво гласче мърмореше. Някой бил твърде тежък? Кой бил твърде тежък?

Приземяването приключи със сътресение и Питър пак се претърколи презглава. Усети, че неприятно залита под завивките си. Стисна очи и се опита да се вкопчи във възглавницата си, но тя беше изчезнала.

Когато трусовете спряха, той бавно отвори едното си око, после другото.

Всичко беше заслепяващо бяло.

Питър ахна.

— Умрял съм — прошепна ужасен. — Умрял съм. Не, беше в леглото, си, това бе всичко. Въздъхна с облекчение. Нямаше нищо страшно. Преглътна, защото гърлото му беше пресъхнало, отметна ъгълчето на завивката и надникна навън.