Читать «Хук» онлайн - страница 35

Питър подскочи с посивяло лице.

— О, Господи! Мисля, че убих това нещо! — Той трескаво заопипва подвижната страна на къщичката, за да я отвори и да види по-добре какво става.

Миглите на феята потрепнаха.

— Пляскай. Пляскай с ръце, Питър. Това е единственият начин да ме спасиш. Пляскай, Питър, пляскай! По-силно! По-силно!

Питър пляскаше с всичка сила и изведнъж в ушите си чу звън — като от хиляди сребърни камбанки.

— Пляскам, пляскам! Какъв е този шум, този звън? Ти ли звъниш? Хайде престани, моля те! Ей, какво… добре ли си?

Тя пак беше на краката си и не му обръщаше внимание — преструваше се, че съвсем го е забравила. Изтупа се и отиде в кухничката, където на масата куклата Барби сервираше обяд на куклата Кен. Феята се намръщи и смени местата на Кен и Барби, така че Кен да сервира на Барби. Кимна и се обърна към Питър.

— Добре. А сега — коя съм аз?

Питър въздъхна отчаяно.

— Ти си… е, кой знае?

Тя сложи ръце на кръста си и крилцата й запърхаха по-бързо.

— Ти знаеш! Знам, че знаеш!

Питър пое дъх и поклати глава.

— Добре. — Устните му се свиха. Ти си психосоматична проява на потиснатите ми сексуални безпокойства — обобщен образ на всички момичета и жени в живота ми, в които съм смятал, че съм влюбен. Това са ти.

Светлинната на феята буйно заблестя, тя отскочи от къщичката за кукли като катапултирана и прелетя край носа му. Той се дръпна назад и докато тя се стрелкаше из стаята, се изправи на колене. Тъкмо ставаше, разперил ръце, когато тя се спусна към другия край на килимчето под краката му и силно го дръпна. Килимчето се плъзна по пода и Питър се претърколи презглава.

— Опитай пак! — изсъска феята.

Питър се стовари върху захвърления парашут на Маги, ръцете й краката му се оплетоха в панделките, а главата му с глух звук се удари в перваза на стената. За миг загуби съзнание. Когато се свести, му се виеше свят.

— Виждам звезди — промърмори той.

— Точно така, Питър! — възторжено възкликна феята и прелетя пред носа му. — Втората звезда надясно и после направо до сутринта! Небивала земя!

Тя заподскача, събра краищата на самоделния парашут и го повдигна, както щъркелът носи бебетата в детските приказки. Напрегната под тежестта му, полетя към прозорците и оттам в нощта. В денка Питър вяло се бореше и още не разбираше какво му се е случило. Студените пориви на вятъра заблъскаха вързопа.

— Има ли баня тук? — промърмори Питър.

Феята зазвъня като звънче.

— Не се тревожи, след няколко минути ще бъдем над океана. Уф… толкова си тежък!

Тя грубо дръпна парашута.

— Ау, главата ми! — изохка Питър. — Гърбът ми!

Издигнаха се високо, зареяха се над дома на Дарлингови, над купичките, над покривите на съседните къщи.

— Остави гърба си, Питър! — извика феята. — Сега има значение гърбът на вятъра! Ще го хванем, ако побързаме!

Докато те отлитаха — малкото щъркелче и огромното бебе, феята и обърканото мърморене във вързопа, — от задната врата се подаде рошава побеляла глава и към небето се отправиха очи, пълни с изненада и със спомена за далечните, по-добри времена. Свирчо, облечен в ярка пижама и усмихнат, гледаше как вяло боричкащият се Питър изчезва от погледа.