Читать «Тетрадката» онлайн - страница 47
Никълъс Спаркс
Ели си мислеше за същото. Чувствайки топлината на дланите му, тя си представи как те обхождат цялото й тяло, плъзгайки се бавно по кожата й. Самата мисъл за това я накара да си поеме дълбоко дъх, усещайки някаква нова топлина в зърната на гърдите си и между краката си.
Разбра, че нещо се беше променило, откакто бе дошла тук. И макар да не можеше да каже кога точно се е случило — вчера вечерта, по време на разходката с кануто, или когато видяха лебедите, или може би дори сега, докато вървяха ръка за ръка — тя знаеше, че отново е влюбена в Ной Тейлър Калхун, а може би никога не бе преставала да го обича.
Те вече не чувстваха смущение помежду си, когато стигнаха вратата и влязоха вътре, мокри до кости.
— Имаш ли с какво да се преоблечеш? — попита той.
Тя поклати глава, все още дълбоко развълнувана, питайки се дали това личи на лицето й.
— Мисля, че ще намеря тук някакви дрехи за теб. Може да са ти малко големи, но ще бъдат сухи и топли.
— Каквото и да е — каза тя.
— Връщам се след секунда.
Ной събу мокрите си ботуши, затича се по стълбите и се върна след минута, носейки памучни панталони и риза с дълги ръкави под едната мишница и джинси и синя риза под другата.
— Ето — каза той, подавайки й памучните панталони и ризата с дълги ръкави. — Можеш да се преоблечеш в спалнята на горния етаж. Там има баня и кърпа, ако искаш да си вземеш душ.
Ели му благодари с усмивка и тръгна по стълбите, чувствайки очите му върху себе си, докато се качваше. Тя влезе в спалнята, затвори вратата, сложи панталоните и ризата на леглото му и съблече всичко от себе си. Сетне тръгна гола към шкафа, намери вътре закачалка, окачи на нея роклята, сутиена и бельото си и тръгна с нея към банята, за да не намокри дървения паркет. Чувстваше някакъв таен трепет, че е съвършено гола в същата стая, в която той спеше.
Не й се искаше да се къпе след този дъжд. Приятно й беше да усеща особената мекота на кожата си, която й напомняше за начина, по който бяха живели хората някога отдавна. Близо до природата. Като Ной. Тя облече дрехите, които й беше дал, и се погледна в огледалото. Панталоните й бяха доста широки и за да не й падат, напъха в тях ризата си и нави малко крачолите, така че да не се влачат по пода. Ризата беше малко разпрана при яката и висеше на едното й рамо, но въпреки това й хареса как изглежда в нея. Нави ръкавите си почти до лактите, намери чифт чорапи в шкафа, обу ги и тръгна към банята, за да потърси гребен или нещо подобно.