Читать «Тетрадката» онлайн
Никълъс Спаркс
Annotation
Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. „Тетрадката“ е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов.
Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, което е изгубил преди повече от десетилетие. Ели Нелсън, жена от висшето общество, скоро ще се омъжи за обещаващ млад адвокат, но не може да спре да мисли за момчето, което преди много време е откраднало сърцето й. Така започва историята за една любов, която е толкова упорита и дълбока, че може да превърне трагедията в триумф и дори има силата да сътвори едно чудо.
Романът „Тетрадката“ е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие.
Никълъс Спаркс
Чудеса
Духове
Отново заедно
Телефонни обаждания
Каяци и забравени мечти
Бягаща вода
Лебеди и бури
Съдебни зали
Неочакван посетител
На кръстопът
Писмо от вчера
Зима за двама
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
Никълъс Спаркс
Тетрадката
Чудеса
Кой съм аз? И как, питам се, ще свърши тази история. Слънцето току-що изгря и аз седя до прозореца, замъглен от дъха на един отминал живот. Видът ми тази сутрин е импозантен — две ризи една върху друга, топли панталони и шал, усукан два пъти около шията ми, пъхнат под дебелия пуловер, който дъщеря ми ми изплете преди трийсет години. Термостатът в стаята ми е увеличен до края и малкият нагревател е точно пред мен. Той потраква, пъшка и бълва горещ въздух като приказен дракон, но въпреки това тялото ми продължава да потръпва от студ, който никога няма да си отиде — студ, който се е трупал в мен цели осемдесет години. Осемдесет години, мисля си понякога аз, и макар да приемам спокойно възрастта си, все още се учудвам, че не ми е било топло от времето на президента Джордж Буш-старши. Интересно дали всички хора на моите години се чувстват така.
Моят живот? Не е лесно за обяснение. Той не беше толкова забележителен и грандиозен, колкото си го представях на младини, но не бих го нарекъл и тъжен. Бих го сравнил с удачно купена акция, надеждна и солидна, чиято цена постепенно върви нагоре. Или пък с добра сделка, изгодна сделка, а от опит знам, че не всеки може да каже такова нещо за собствения си живот. Но не ме разбирайте погрешно — аз по никакъв начин не съм специален и нямам никакви заблуди по отношение на това. Аз съм обикновен човек с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници, издигнати в моя чест и името ми вероятно скоро ще бъде забравено, но аз обичах един друг човек с цялото си сърце и душа и за мен това винаги е било достатъчно.
Романтиците ще нарекат тази история любовна, циниците ще я определят като трагедия. По мое мнение тя е по малко и от двете и както и да погледнете на края й, това няма да промени факта, че обхваща голяма част от живота ми и пътя, който избрах да следвам. Не се оплаквам от него и от местата, до които ме отведе. Хиляди са нещата, за които съжалявам, но пътя, който следвах, винаги е бил правилният и никога не бих тръгнал по друг.
