Читать «Тетрадката» онлайн - страница 88
Никълъс Спаркс
Когато устните ни се допират, чувствам някакво странно непознато парене, но не се отдръпвам. И в следващия момент се случва чудо, защото устата й леко се отваря и аз откривам един забравен рай, който е останал непроменен през всичкото това време, неостаряващ като звездите. Усещам топлината на тялото й и когато езикът ми докосва нейния, аз се отдавам на чувството, както преди толкова много години. Затварям очи и вече съм стремителен кораб, който се носи в бурни води, дързък и безстрашен, а тя е моето платно. Пръстите ми нежно галят лицето й и после хващам ръката и. Целувам устните й, бузите й и чувам въздишката й. Сетне тя прошепва тихо:
— О, Ной… Толкова много ми липсваше.
И после още едно чудо — най-невероятното от всички! — и аз не мога да сдържа сълзите си, докато се издигаме към рая. Защото в същия този вълшебен миг, пръстите на Ели намират копчетата и започват бавно, много бавно, да ги разкопчават едно по едно.
info
Информация за текста
Nicholas Sparks
The Notebook, 1996
Сканиране: helyg
Корекция: filthy, 2010
Издание:
Никълъс Спаркс. Тетрадката
Издателство „Пергамент Прес“, 2010
Размер 10,50 / 17,00 / 1,50 cm
ISBN 9789543670284
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17662)
Последна редакция: 2010-10-23 20:00:00
notes
1
2
По името на местно индианско племе — кроасан, живяло на територията на Северна Каролина. — Б.пр.
3
4
Уолт Уитман. „Песен за себе си“. — Б.пр.
5
Става въпрос за шейсет и седем градуса по Фаренхайг, което е приблизително равно на двайсет градуса по Целзий. — Б.пр.
6
Стихове от Уолт Уитман, „На една обикновена проститутка“ — Б.пр.
7
Град в северна Каролиналина. — Б.пр.