Читать «Тетрадката» онлайн - страница 41
Никълъс Спаркс
— Мис?
„Вече е почти обяд“, мислеше си Ели. Къде ли беше той сега? Вероятно в кантората си… Не. По-скоро беше в съда. И в този момент изведнъж почувства облекчение, сякаш от плещите й падна тежък товар. Беше абсолютно невъзможно да разговаря с него сега, дори и да искаше. Реакцията й я изненада. Не беше редно да се държи по този начин и все пак това не я тревожеше. Погледна часовника си.
— Наистина ли е почти дванайсет? — попита тя.
Хотелският служител кимна, поглеждайки към часовника на стената.
— Да, всъщност е дванайсет без петнайсет.
— За съжаление — каза Ели, — той е в съда сега и няма да мога да го открия. Ако се обади отново, бихте ли му казали, че съм на пазар и че ще опитам да се свържа с него по-късно?
— Разбира се — отвърна мъжът с готовност, но тя забеляза неизречения въпрос в очите му: Но къде бяхте миналата нощ? Той знаеше много добре кога точно се е прибрала. И Ели беше сигурна, че според него този час бе твърде късен за самотна жена в малък град.
— Благодаря ви — каза тя, усмихната. — Задължена съм ви.
Две минути по-късно Ели беше в колата си и караше към Ной, предвкусвайки деня и без да се тревожи особено за пропуснатите обаждания. Вчера може би щеше да е различно, макар и да не знаеше защо.
Докато минаваше по подвижния мост, четири минути след като бе излязла от хотела, Лон се обади от съда.
Бягаща вода
Ной седеше в очакване на люлеещия се стол и пиеше подсладен чай, когато най-накрая чу звука на двигател. Заобиколи отпред и видя колата да спира на същото място под дъба, както и вчера. Клем излая за поздрав, въртейки опашка близо до вратата на колата и той видя Ели да му маха отвътре.
Сетне тя слезе, потупа по главата Клем и се обърна усмихната към Ной, който се приближаваше към нея. Ели изглеждаше по-отпусната днес, по-уверена, и той още веднъж изживя шока, че я вижда. Но днес беше по-различно от вчера. В душата му се бяха събудили нови чувства, а не просто спомени. Най-малкото беше по-силно привлечен от нея и изпитваше лека неловкост в нейно присъствие.
Ели също вървеше към него, носейки малка чанта в ръката си. За негова изненада тя го целуна нежно по бузата, задържайки свободната си ръка до кръста му, след като се отдръпна.
— Здравей — каза Ели с весели пламъчета в очите си. — Къде е моята изненада?
Ной се поотпусна малко и благодари на бога за това.
— А няма ли да чуя поне „Добър ден“ или „Как спа?“ — попита той.
Тя се усмихна. Търпението в никакъв случай не беше една от нейните добродетели.
— Добре. Добър ден? Как спа? И къде е моята изненада?
Той се засмя и отговори след кратка пауза:
— Ели, имам лоши новини за теб.
— Какви?
— Смятах да те заведа на едно място, но с тези облаци, които се задават, не съм сигурен, че трябва да ходим.