Читать «Тетрадката» онлайн - страница 29

Ели го бе последвала в кухнята и вежливо се покашля.

— Може ли да сложа масата?

— Разбира се — каза Ной, използвайки ножа като показалка. — Чиниите са там. А приборите и салфетките ето там. И по-добре вземи повечко. Раците не са лесни за ядене и ще ни трябват. — Той не намери сили да я погледне, докато говореше. Не искаше да открие, че е сбъркал за онова, което се беше случило между тях току-що. Не искаше това да е грешка.

Мислите на Ели също се връщаха към изминалата минута и в душата й се разливаше топлина.

Думите му отпреди малко отекваха отново и отново в ума й, докато слагаше масата: чиниите, приборите, солта и черния пипер. Когато Ной й подаде хляба, пръстите им се докоснаха.

Вниманието му, обаче, като че ли изцяло беше погълнато от тигана и зеленчуците, които трябваше да бъдат обърнати. Той вдигна капака на тенджерата, видя, че на раците им трябва още минута и ги остави да се доготвят. Беше вече по-спокоен и отново заговори за дреболии.

— Яла ли си някога преди раци?

— Няколко пъти. Но само в салати.

Ной се засмя.

— В такъв случай се приготви за приключение. Почакай секунда.

Той се качи на горния етаж и малко по-късно се върна с една тъмносиня риза.

— Хайде, сложи това — каза Ной, помагайки й да се облече. — Не бих искал да си изцапаш роклята.

Когато ризата беше на гърба й, тя долови познатото отчетливо ухание на Ной.

— Не се безпокой — каза той, виждайки израза на лицето й. — Чиста е.

Тя се засмя.

— Знам. Просто си спомних за първата ни среща. Ти ми даде якето си онази нощ, помниш ли?

— Да — кимна той. — Помня. Фин и Сара бяха с нас. Фин през цялото време ме ръчкаше с лакът, докато вървяхме към къщата на родителите ти, за да ме накара да те хвана за ръката.

— Но ти не го направи.

— Не — потвърди той, поклащайки глава.

— Защо?

— Бил съм прекалено стеснителен или ме е било страх. Не знам. Но тогава просто ми се струваше, че това не е редно.

— Сега, като се замисля, ти май наистина беше много стеснителен.

— Бих казал по-скоро много възпитан — каза той, намигвайки й и тя се усмихна.

Зеленчуците и раците станаха готови почти по едно и също време.

— Внимавай, горещи са — каза той, подавайки й тенджерата и двамата седнаха един срещу друг на малката дървена маса. Тогава тя видя, че чаят е все още на кухненския плот, стана и го донесе. След като сложи зеленчуци и хляб във всяка от чиниите, Ной добави и по един рак. Ели се загледа в него.

— Прилича на голям бръмбар.