Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 355

— И искаш да повторя всичко това пред магистратите? — попита. — Да им кажа, че въпреки всички доказателства за противното единият властелин е оцелял? И че това го знам от жена, която никога не е проявявала магьосническа дарба, но сега твърди, че изведнъж е станала велик жрец? — Въздъхна и поклати глава. — Не мога да го позволя, скъпа ми приятелко. Това ще съсипе репутацията ти.

— Майната й на репутацията ми — избухнах. — Клела съм се да умра за Ориса, ако е нужно. Защо да ме е страх от някакво си унижение сега, когато градът ми е изправен пред най-голямата заплаха в историята си? Искам официално изслушване, по дяволите! Настоявам да бъда изслушана пред магистратите и съвета на жреците! Мое право и задължение като командир на Маранонската гвардия е да докладвам за мисията. По тяхна заповед потеглихме в края на краищата. И в изпълнение на техните заповеди само двайсет от нас се завърнаха.

Той най-накрая отстъпи.

— Добре. Ще се опитам да уредя нещо.

Избухнах отново.

— Ще се опиташ, да, и с това ще си останеш! Не разбираш ли? Властелинът е по-могъщ отвсякога. Ако Амалрик и Гамелан бяха тук, веднага щяхте да наскачате, всичките!

— Да, да — каза той. — Успокой се, скъпа Рейли. Ще се заема веднага, обещавам ти.

Минаха още няколко дни. После най-сетне получих бележка от Маларен. Магистратите и жреците се били съгласили да ме изслушат. Но преди това искали да им представя писмен доклад, за да се запознаят с подробностите. Забелязала съм, че фразата „но преди това“ е любимият израз на писарушките и тесногръдите чиновници. Само бирниците не я използват. Така или иначе, седнах и с дни се трудих над поискания доклад, писах, задрасквах, редактирах и преписвах, докато накрая реших, че съм изложила ясно и убедително аргументите си. Изпратих готовия доклад и за моя изненада от съвета веднага определиха дата за изслушването — в първия ден на пълнолунието, тоест след седмица. През цялото това време роднините ми не казаха и дума по този въпрос. Когато предупредих Порцемус, че ситуацията може да се усложни, той сви рамене и отвърна; „Както сметнеш за най-добре, Рейли“. Отношението му беше толкова позитивно, че започвах да се плаша.

Денят най-после дойде и аз се подготвих грижливо. Взех си дълга гореща вана. Изрязах си ноктите, накарах една сръчна слугиня да ми подстриже косата, втрих масло в портупея си, излъсках всички метални части от облеклото си и дадох меча си на един точилар да го наточи както трябва. Когато приключих, всичко по мен грееше, от снежнобялата униформена туника до лъснатите ботуши. Дори голите ми ръце и крака грееха със златистия тен на морско-слънчеви целувки.

На излизане от вилата се поколебах — чудех се дали да не отскоча до светилището на мама за късмет. Още щом минах през портата, разбрах, че нещо не е наред. Преди градината тънеше в уютен хаос от дървета и цветя, а сега беше образец на студено съвършенство. Всички камъни бяха варосани, тревата — окосена почти до корен, дърветата — подредени в толкова прави редици, че ако застанеш зад първото, няма да видиш останалите, а храстите и растенията бяха подредени с точния рисунък на градинар-математик. Докато стоях изумена и се чудех да не би Амалрик да е полудял дотам, че да изгони стария ни градинар, който работеше за нас още откакто бяхме деца, забелязах и нещо друго — липсата на всякакъв мирис. Времето беше топло, но нямаше и помен от уханието на розите, на сандаловото дърво и на другите цветя. А и птиците явно се бяха дянали някъде — преди цяло ято огласяше градината, а сега само едно самотно птиче чирикаше сред клоните. Дори насекомите бяха замлъкнали. Тръгнах бързо напред и свърнах по пътечката към параклиса. Там ме чакаше още по-неприятна изненада. Простичкият камък беше изчезнал, както и трендафилът до него, нямаше го и очарователния пеещ фонтан. На тяхно място се кипреше голяма статуя на майка ми. Приликата беше изключителна, а мама беше красива жена, така че не бих могла да нарека статуята грозна. Но излъчваше такава доза благородно мъченичество, че майка ми би я намразила от пръв поглед, би се засрамила от нея.