Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 357

А после сърцето ми се сви, когато видях една влудяващо позната фигура да заема стола с най-високата облегалка в средата на масата. Джинах! Как е възможно този кучи син да се е издигнал толкова много? Уви, нищо не можех да направя. Можех само да се надявам, че останалите шестима ще проявят достатъчно здрав разум, който да компенсира скудоумието на генерала. Стегнах се и подхванах речта, която така грижливо си бях подготвила.

— Уважаеми господа — казах, — изправям се пред вас с натежало сърце. Мисията, с която ме натоварихте, се провали, въпреки себеотрицателните усилия на обичаната ви Маранонска гвардия. За да изпълним възложената ни от вас задача, ние отплавахме на запад и стигнахме по-далеч от всеки друг преди нас. Сблъскахме се с диваци и с други враждебни сили и ги надвихме. От ваше име и от името на Ориса се сприятелихме с народа на далечното царство Кония, където чакат наши представители за договаряне на търговски връзки. Те са богат и сърдечен народ и ще се превърнат в достойни наши съюзници, когато новите земи на запад се отворят за нас. Ала с прискърбие трябва да призная, че тези успехи са нищо в сравнение с провала на истинската ни мисия. Последният властелин на Ликантия успя да ни се изплъзне. Само двайсет от нас се завърнаха, господа. Двайсет от всички, които потеглиха преди две години. Самата аз стоя днес тук единствено благодарение на сестрите си, които се жертваха, за да мога да се върна и да предупредя Ориса… Господа, Ориса е изправена пред най-голямата заплаха в историята си. В същия този момент властелинът мъти последния си план да ни унизи, да ни унищожи. Самият лорд Гамелан — най-великият жрец на Ориса — жертва живота си, за да мога аз да вдигна тревога. Ще ми се боговете да бяха решили друго и сега той да стоеше пред вас, за да осъзнаете в пълна мяра опасността, която ни грози. Умолявам ви, господа, моля се да разберете, че привидният мир е измамен. Че най-опасният ни враг все още ни дебне и не е далеч часът, когато ще удари града ни.

Бях се съсредоточила изцяло върху речта си и не следях реакцията на журито. Когато казах, каквото имах да казвам, и плъзнах поглед по лицата им, открих само празни изражения. Все едно не бях изрекла и дума.

След дълга пауза Джинах се изкашля многозначително и ме удостои с противната си усмивка.

— Великолепен доклад, капитан Антеро — каза той. — Заслужавате поздравления. Нека пръв изкажа признателността си към благородните жени, които дадоха живота си за Ориса.

Другите членове на журито измърмориха нещо в същия смисъл. Усещах как кръвта ми кипва и тупти гневно в слепоочията ми. Джинах вдигна копие от писмения ми доклад и каза:

— Прочетохме доклада ви много внимателно, капитане. Така че не се налага да навлизате в детайли повторно. И трябва да кажа, че докладът ви сериозно ни притесни, нали така, господа?

Обърна се към другите, които измрънкаха утвърдително. Маларен кимна енергично.

— Притеснихме се дотолкова, че не изчакахме изслушването — продължи Джинах. — Мога да ви уверя, че нашите жреци предприеха незабавни действия.