Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 356

Развиках се и когато Порцемус пристигна в свински тръс, се разкрещях още повече.

— Какво сте направили, по дяволите?

— Защо, какво има, Рейли? — попита стреснато той.

— Маминото светилище го няма, какво — троснах се. — Сложили сте това огромно грозно нещо на неговото място.

Порцемус вдигна поглед към статуята и я зяпна тъпо, сякаш я виждаше за пръв път.

— Амалрик знае ли? — попитах.

Порцемус дойде на себе си и се усмихна.

— Разбира се, че знае. Нали живее тук в края на краищата.

— Не мога да повярвам, че е позволил това — казах аз. — Бас държа, че сте го направили в негово отсъствие.

— Ами да, така беше — каза Порцемус, някак странно облекчен. — Искахме да го изненадаме. Много му хареса, между другото. Жалко, че на теб не ти харесва.

Не исках да чуя и дума повече, така че се обърнах и тръгнах към изхода на градината, като ругаех под нос. Поръчала бях да ми приготвят същия кон, който бях изтормозила, и очаквах, че ще се дръпне с недоволно пръхтене, когато нахлух в конюшнята да го поема от конярчето. Вместо това той пое спокойно гневната ми тежест и това ме ядоса още повече. Идеше ми да го сритам в галоп, но сметнах, че ще е глупаво да изливам яда си върху бедното животно, затова само го плеснах леко с юздата по хълбока. Скоро вилата остана зад гърба ми. Помъчих се да се успокоя — предстояха ми по-важни неща. Можех само да се надявам, че денят няма да свърши така, както бе започнал.

След час ме въведоха в голямата зала на градския съвет и застанах мирно, докато изчаквах градските първенци да заемат един по един местата си. Освен мен и тях залата беше празна — изслушването беше при затворени врата. Бяха седмина — петимата членове на съвета на магистратите плюс двама младолики представители на жреческия съвет. Тях не ги познавах. Познавах всички магистрати обаче — и най-вече Маларен, който ми хвърли дружелюбна усмивка, докато заемаше мястото си.