Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 352

Важно беше да се видя с Амалрик, и то не само по лични причини. Нещо трябваше да се направи във връзка с властелина, и то незабавно! След смъртта на Гамелан задачата ми да убедя орисианските управници се усложняваше. А после мярнах позната фигура да се отдалечава с отскоклива походка по улицата. Беше Маларен, един от най-добрите приятели на Амалрик, а и мой също. Беше заел мястото на баща си в градския съвет малко преди да потеглим за Ликантия.

Извиних се на роднините си, измъкнах се от лепкавата им прегръдка и хукнах след него. Настигнах го, преди да свърне зад ъгъла.

— Маларен! — извиках. — Почакай, моля те!

Той ме видя и спря. Усмивка раздвижи красивото му лице.

— Скъпата ми капитан Антеро — каза той. — Колко се радвам да ви видя жива и здрава след цялото това време. — Протегна ръка да ме поздрави.

Засмях се, бутнах ръката му и го прегърнах. Той сякаш се стресна, но тогава не обърнах внимание.

— Зарежи официалностите, Маларен — казах. — Когато се видяхме за последен път, аз бях сестрата, която никога не си имал, и крояхме планове как да се отървем от Порцемус и ти да заемеш мястото му в семейството, не помниш ли? Е, тогава и двамата бяхме пияни, но ти се изразяваше доста свързано за човек, който лежи на пода на кръчмата.

Маларен се засмя притеснено и отвърна сковано на прегръдката ми.

— Да, ъъ… Рейли, скъпа — каза той. — Знаеш, че те обичам повече от всички други.

— А ти как я караш, стар флиртаджийо? — попитах. — Жена ти още ли не те е разкрила?

Още едно нервно кискане.

— Е, нали ни знаеш, Рейли. Може и да се караме от време на време, но накрая всичко си прощаваме.

— Да бе. Тебе просто те бива да измисляш оправдания, иначе жена ти отдавна да те е кастрирала с кухненския нож.

Още кискане.

— Колко колоритно се изразяваш — каза той и след кратка пауза добави: — Е, сега вече си тук и трябва задължително да ни дойдеш на гости.

— Да не си си загубил и ума заедно с чувството за хумор? — възкликнах. — Знаеш, че жена ти ме мрази и в червата. Убедена е, че тайничко си падам по теб.

— Да, така е — измърмори той. — Така си е.

И пак ме прегърна сковано.

— Извини ме, Рейли, но наистина трябва да тръгвам. Имаме съвещание в градския съвет, знаеш как е.

Спрях го, преди да е хукнал.

— Слушай — казах. — И по друга причина исках да говоря с теб, освен че ми липсваше красивото ти лице. Много важна причина.

Стисках го за ръкава на ризата, а той се опитваше да издърпа тактично ръката си.

— Наистина, скъпа. Трябва да вървя.

Бях уморена, объркана и изнервена. Ядосах се; идеше ми да се развикам, че съдбата на Ориса е заложена на карта. Но видях, че роднините ми ни наближават, и изведнъж се почувствах като истерична глупачка.

— Моля те, Маларен! — казах. — Умолявам те, в името на старото ни приятелство. Намери време да се видим. Много е важно, уверявам те.

— Добре — каза с въздишка той. — Утре следобед ще пратя носилка.

След което си тръгна, Порцемус и другите ме настигнаха и ме заляха с нова доза задушаваща семейна любов.