Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 342

Само че аз не бях там.

Преди пишман убиецът да е изгрухтял изненадано, изскочих от сенките, метнах захвърленото на пода одеяло като рибарска мрежа отгоре му, а после се завъртях и го изритах в корема.

Хвърлих се отгоре му. И двамата бяхме слепи в мрака, но моите мускули и юмруци имаха очи благодарение на безбройните часове тренировки и аз го ударих силно с ръба на дланта си в челото и забих главата му в дъските. С другата ръка го цапардосах по слепоочието и се спрях миг преди да нанеса смъртоносния трети удар от серията — този в оголеното гърло. Мъжът изгъргори от болка и се отпусна, а аз скочих и грабнах лампата. Отворих капачето й, духнах върху тлеещото парченце прахан вътре да се разгори, врътнах клапата и маслото моментално подхрани пламъка. Замислих се дали да не вдигна тревога, но реших да не бързам. Нападателят се надигаше тромаво на ръце и колене. Грабнах собствения му кинжал, възседнах го и дръпнах назад главата му за косата.

Беше Стрикер.

Очите му се проясниха и се сведоха към острието, което притисках под брадичката му.

— Твоя ли беше идеята? Или на Чола Ий? — попитах.

Той стисна устни. Плъзнах острието по врата му и от плитката рана потече кръв.

— Чола Ий — казах аз, защото ако нападението беше плод на яростен пристъп или нещо такова, Стрикер моментално щеше да хвърли вината върху началника си. — Защо?

Стрикер продължи да стиска упорито устни и аз понечих да го резна отново.

— Ти ни водиш на смърт — побърза да каже той. — Нещо ни дебне, нещо лошо. Чола Ий рече, че мож’ да го усети, а и аз го усещам понякога. И знам к’во е.

— Властелинът?

— Умница си ни ти.

— И какво ще спечелите от смъртта ми?

Стрикер пак стисна устни и аз пак го резнах.

— Говори — казах студено. — Или ще повикам Полило да почне да ти сече пръстите с любимата си брадва, докато не пропееш.

— И какво? — каза Стрикер. — Така или иначе ще ме убиеш.

— В момента това е сигурно. След минута или след час… може да ми хрумне друго. Е, какво ще спечелите от смъртта ми?

— Може ли да седна?

— Ще говориш както си. И ако излъжеш, пак ще ти пусна кръв.

— Чола Ий ми каза к’во ста’а. Имал видения. Се едно е жрец. Рече, че властелинът дошъл при него, макар че не видял лице или форма нек’ва, ма той тря’ва да е бил. Казал му, че преследването не е свършило и че нема начин да стигнем живи и здрави в Ориса, щот’ ни бил спретнал заклинания да ни спрат, пък и ваш’те магистрати тъй или иначе нямало да ни платят дължимото. Казал, че онез’, дет’ са на негова страна, ше останат в историята, а другите, дет’ му се опънат, щели да ги ръчкат демони до края на вечността.

— И ти… и Чола Ий е повярвал на властелина?

— Знам, че не изглежда мно’о умно — каза Стрикер. — Ма Чола Ий рече, че не’аме избор, щом велик магьосник кат’ онзи иска така. Особено кога дава обещания и казва, че ше му тря’ат мъже, истински живи мъже, да му помогнат да си върне трона. Трона и повече. Щот’ сега вече имал голяма сила, тъй каза Чола Ий. Оназ магия, дет’ с Гамелан си говорехте за нея на ушенце преди време, кога си мислехте, че никой ви не чува. Чини ми се, че властелинът вече е нещо кат’ бог — продължи Стрикер. — А хората не могат се мери с боговете. Най-добре е човек да си наляга парцалите и да врътне некоя сделчица с тях. Да им служи добре и да припечели нещо от цялата работа.