Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 343

Направи гримаса и продължи:

— И сам тря’аше да се сетя, кат’ фърлих очите на смъртта, кога фърляхме с Чола Ий на неговия кораб, а после ти кацна на прага. Щот’ такъв лош късмет не съм имал никогаж. Още кога за пръв път се счепкахме с властелина, тря’аше да разбера, че съм прокълнат. Щото не можах да свърша работата как тря’аше. Още преди вулканите да ни изплюят в тия проклети води.

— Това пък какво означава?

— Ше ти кажа. Може и сичко да ти кажа, па дано натежи на везните. Кога ти и оназ черната кучка се префърлихте на кораба на властелина, горе на предната мачта, помниш ли?

Спомних си го, и то съвсем ясно, ахнах и се дръпнах несъзнателно назад, по-далеч от Стрикер, докато не се озовах коленичила на метър от него. Двете с Исмет се бяхме покатерили до реята на предната мачта, когато помежду ни се заби стрела и одраска ръката на Исмет, но никоя от нас не видя стрелеца. Не бихме и могли, разбира се, защото го търсехме на палубата долу, а той бе стрелял от собствената ни галера.

— Помня — казах. Стрикер седна предпазливо. Прокара пръсти по раните от двете страни на врата си и примижа. — Значи онази стрела беше твоя?

— Да. Ма не уцелих. За малко да видя сметката на черната кучка, което пак щеше да е нещо.

— Чола Ий ли ти нареди?

— Никой нищо не ми е нареждал — каза Стрикер. — Чола Ий само рече, че генерал Джинах му намекнал, дет’ ти си най-големият му враг и че кат’ се върнем, той ше е важна клечка в градския съвет, и ако не му се налага да се разправя с тебе, платата ни щяла да се уреди по-бързо и по-щедро, и че сме можели сами да се оправиме с властелина.

— Глупаци, трижди проклети глупаци!… Защо обаче чак сега опита отново?

— Щот’ не съм пълен идиот, зат’ва. След като вълните ни изфърлиха през рифовете в непознати води, и аз кат’ Чола Ий реших, че ше ни тря’ат сички налични мечове. Чола Ий рече, че ше се тревожим за Ориса, Джинах и другите простотии, когат’ наближим бреговете й, ако изобщо ги наближим.

— И двамата сте адски тъпи копелета, това ще ти кажа. Наистина ли вярваш, че властелинът ще се съобрази с желанията ви? Виж какво стана със Сарзана. И той си мислеше, че може да хвърля заровете наравно с властелина. Никога не съм виждала… — Млъкнах, осъзнала, че на свой ред започвам да говоря като глупачка. Властелинът, неговият призрак или демон, или каквото беше там, не би се поколебал да хвърли заклинание за убеждение върху тези двама негодяи.

— Добре — започнах. — Ще се оправяме с проблемите по реда на възникването им. Първо ти, после адмиралът.

Още не бях решила какво да правя със Стрикер, едва бях започнала да обмислям този проблем. Но корабният капитан явно разчете грешно думите ми и сметна, че съдбата му е решена. Не бях забелязала кога е подвил крака под себе си, но явно го беше направил, защото се оттласна към мен, като посегна с една ръка към кинжала, а с другата — към очите ми.