Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 340

— Проклетият Дженъс имаше теории за всичко, дяволите го взели — изръмжах аз. — Защо трябва всичко да е претеглено и измерено до най-малката подробност? Защо сънищата ни да не са просто сънища и толкова?

— Може и да има нещо вярно в теорията му все пак — каза жрецът. — Сетих се заради пантерата. Ти нали каза, че от време на време имаш чувството, че я виждаш край себе си?

— Само с крайчеца на окото си — казах аз. — И винаги в сенките. Може би си въобразявам.

— Да — каза Гамелан. — Най-вероятно е така.

През нощта се постарах да сънувам, доколкото е възможно такова нещо. Насочих мислите си към Зиа, докато образът й не се вплътни до последната подробност. И когато усетих, че се унасям, вкопчих мислите си в този образ. Но трепнах и образът се изплъзна. Прогоних съня и опитах отново. Със същия резултат. Опитах се да задържа други образи, и приятни, и неприятни, но колкото и да се мъчех, те изчезваха веднага щом дрямката ме надвиеше. Накрая се разсъних окончателно. Цяла нощ се мятах и се въртях, ставаше ми ту горещо, ту студено.

И през цялото време ми се струваше, че чувам драскане на нокти. Нокти на голямо животно. Знаех, че е пантерата, че обикаля ли, обикаля.

Накрая станах и излязох на палубата. Нощта беше тиха, морето — спокойно. Слязох долу, отидох при каютата на Гамелан и опрях ухо на вратата. Отвътре долиташе четкането на големи ноктести лапи.

Опитах се да отворя вратата. Резето беше заяло. Дръпнах по-силно и този път успях да го издърпам. Открехнах предпазливо вратата. Жрецът спеше спокойно.

Бръсна ме горещ въздух, отстъпих встрани и усетих как нещо изхвърча покрай мен. Нещото нямаше форма; всъщност не бих могла да се закълна, че в каютата имаше и друго същество освен спящия Гамелан. Знам само, че усетих козина да бръсва кожата ми и ноздрите ми се разшириха от силната миризма на голяма котка. Огледах се и не видях нищо. Хвърлих още един поглед на Гамелан, после затворих вратата и се върнах в каютата си. Легнах и заспах моментално.

Онази нощ сънувах. Сънувах черната пантера. Тя тичаше през вековна гора и ме носеше на гърба си.

23

Море на демони

Дните минаваха, вятърът духаше от запад и ни носеше, според картите поне, към родните води и Ориса.

Времето се задържа приятно, напрежението от дългата гонитба започна да отслабва и на корабите ни се възцари всеобщо доволство. Моите жени мързелуваха и мечтаеха на глас какво ще направят с дела си от щедрата конианска плата, а той щеше да възлиза на истинско богатство дори след като градският съвет на Ориса и жреците вземеха полагащия им се по закон налог. Двечки дойдоха при мен и попитаха най-небрежно дали някой сладкодумен като моя милост не би се явил пред градския съвет с молба да ни бъде опростен данъкът — направили сме били толкова много за Ориса, тъй че защо градът да не ни се отплати, като се откаже от полагащата му се, но иначе незаслужена част от нашето злато.