Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 344

И този път мускулите ми реагираха безпогрешно — озовах се по гръб на пода, острият зъб на кинжала стърчеше нагоре, другата ми ръка се стрелна към дръжката да подсили захвата и Стрикер се наниза на собствения си нож. Кръв се ливна по мен, той изпъшка, изпружи се и умря. Измъкнах се изпод натежалото му тяло и скочих на крака; нахлузих туниката си и грабнах колана с оръжията. Изхвърчах през вратата, вдигнах тревога и докато гвардейките скачаха от хамаците си, хукнах по стълбата, изскочих на палубата под сипващата се зора и изтеглих меча от ножницата.

На двайсет — двайсет и пет метра от нас видях флагманския кораб на Чола Ий: носеше се право към нас, палубата му настръхнала от въоръжени мъже, подвижните мостчета — готови за абордаж. На носа стоеше самият Чола Ий в пълни бойни доспехи. Видя ме — очевидно все още жива — и изкрещя от гняв. Зад него напираха още два кораба — единият на Кидай, на другия капитан не помнех името. Явно Чола Ий смяташе, че три кораба са достатъчни да ни избие. Или пък не беше успял да убеди другите капитани в ползата от подобен бунт.

Моите жени се заизсипваха на палубата, пристягаха в движение колани с оръжия и каишки на шлемове. Сред тях имаше и от хората на Стрикер, които зяпаха с недоумение ставащото. Чола Ий, като опитен изменник, очевидно знаеше, че успехът на всяка конспирация е обратнопропорционален на броя на посветените в нея. Ако бях загинала в каютата си, Стрикер щеше да има предостатъчно време да събуди хората си и да ги хвърли срещу гвардейките. Сега обаче…

— Убийте ги! — разкрещя се Чола Ий. — Избийте ги тия кучки! До последната! Те са в съюз с властелина!

Моряците ни попогледнаха, погледнаха и извадените мечове.

— Всеки, който вдигне ръка срещу нас, ще умре! — извиках в отговор. — Чола Ий е предателят! — добавих и веднага се сритах мислено, защото така само наливах масло в огъня на объркването. Смених тактиката: — Всички моряци, в трюма! Веднага! Иначе ще умрете! Не се замесвайте в това!

Някои тръгнаха към стълбите, други стояха шашардисани на място. Дубан явно знаеше нещо за заговора, защото измъкна кама от колана си. Преди да е направил каквото и да било друго обаче, Исмет го наръга и моряците се развикаха гневно.

Но аз нямах време за тях — корабите на Чола Ий бяха съвсем близо.

— Ще се пробват с абордаж — извиках. — Гераса! Целете се в кормчиите и Чола Ий! — Най-добрата ми стрелкиня, която бях повишила в сержант въпреки протестите й, ме зяпна невярващо, после зараздава на свой ред заповеди, отделението й зае позиции покрай парапета и откри огън. Но бяхме закъснели. Видях как стрела прониза мъжа до Чола Ий, намръщих се, разочарована от ненавременния пропуск, корабът на Чола Ий ни удари, куките на подвижните абордажни мостици се забиха в перилата и двете галери — неговата и нашата — остъргаха корпуси. Друг кораб се приближи откъм десния борд да ни приклещи, но звъннаха прашки, камъни литнаха над делящите ни вълни, тримата мъже на квартердека паднаха със строшени черепи и останалият без управление кораб се отдалечи по вълните.