Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 151

И въпреки това оня гаден страх не престава да пълзи по гръбнака на Майк. Съжалявам, господин Съливан, но стана грешка. И го връщат с кола в Белхам, обратно в неговата запустяла къща, пълна сега с чакащи репортери, а той се изтъпанва пред тях, за да каже: „Много съжалявам, но е станало недоразумение.“

— Дъщеря ви е вече на път — съобщава Феръл. — До един час ще бъде тук. Господин О’Мали, нали разбирате…

— Знам, знам. Само семейството. Детето ще бъде достатъчно ошашавено, за да го объркваме допълнително. Докторката вече ме подкова.

— Колата ви чака отпред — допълва Феръл и се обръща към Майк: — Доктор Дейвис иска да поговори с вас, преди дъщеря ви да е пристигнала.

Дъщеря ви.

Сара е на път за насам.

При него.

У дома.

И Майк се изпълва с такава радост, че май ще се пръсне.

А с нея нахлуват нови страхове.

— Ами ако не ме познае? — пита той доктор Дейвис.

— Възможно е в началото. Била е шестгодишна.

— И половина.

— Моля?

— Сара бе на шест и половина, когато я взеха.

Доктор Дейвис се усмихва. Изглежда истински съпричастна и готова да помогне. Майк изпитва желание да си излее душата пред тази жена, да извади сърцето си на показ и да го сложи на масата за дисекция — каквото тя пожелае.

Седнали са в дневната. Доктор Дейвис заема кресло, обърнато към прозореца, през който се вижда дългата, криволичеща алея. Майк седи върху диван, надвесен напред, потрива длани между коленете и гледа в пода.

— Вие какво си спомняте от шестгодишна възраст?

Майк успява да извика в ума си само отделни фрагменти: прекосява улицата към двора на съседа; качва се в гребна лодка с Лу; разправя се с майка си в някаква книжарница — настоява за две книжки за оцветяване вместо една.

— Възможно е Сара да пази някакви спомени за вас и жена ви, които са дълбоко скрити. Но това е временно. Тези спомени ще изплават, само че трябва да й дадете време. Периодът е травмиращ за Сара. Тя е с промито съзнание, както и останалите деца. Именно е тази цел групата е отвличала само малки. Дайна и Албърт Меър са й казали, че двамата с жена ви сте мъртви. Тя е живяла в ново семейство, в чужда страна, а изведнъж се изтърсва полиция и я отвежда. И Сара разбира не само че двамата сте живи, но и че семейство Меър са я отвлекли. Може също да е дочула едно-друго за принадлежността им към тази радикална религиозна група. Във всички случай има да осмисля много неща. И е възможно да не иска това да стане веднага. Би било в реда на нещата. Спомнете си какво изпитахте, когато научихте истината за майка си.

Майк кимва. Разказал е всичко на доктор Дейвис.

— Ами ако поиска да се върне при тях?

— Няма начин — те заминават в затвора.

— Но тя може пак да го иска. Възможно е, нали? — Майк вдига поглед.

— Вие сте й баща — отвръща доктор Дейвис тихо, но с твърд тон. — Това не може да се промени по никакъв начин. Пътят няма да бъде гладък. Може да има мигове, в които ще изпитате гняв и разочарование от цялата тази несправедливост. Но това ще отмине. Тя наближава дванайсет. Още е малка. Част от детството й с вас все още предстои. Имате време. Това е дар, какъвто други семейства няма да получат. Не го забравяйте.