Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 149

— Значи Джона…

Феръл кимва.

— Невинен е. Самоубийството му е инсценирано. Тери го е упоила с морфин, а Лънди го метнал на рамо — нищо работа, като се има предвид колко е бил отслабнал Джона. Пристига полиция, намират лентата с гласа на дъщеря ви, свършват си работата и откриват белег от една-единствена примка върху врата на покойния. С оглед на това, както и неговото минало, Джона си е стопроцентов самоубиец. Случаят е приключен. Наличието на морфин в организма не предизвикало никакви подозрения, понеже Джона наистина го е взимал.

И сега Майк си спомня казаното от Тери за Джона: Когато усети примката около шията, той не се съпротивляваше, защото знаеше, че е съгрешил, като опрощава ония курвенски убийци. Сега го чака Божието наказание, а то е бързо, защото…

Майк си представя как Джона се бори за живота си, докато примката се стяга около врата, а в главата му кънти неизказаната истина за онова, което се е случило. Майк си представя как Джона се е съпротивлявал до последния момент.

Единствен Бог знае кое е истина.

Невинен. През всичкото това време Джона е бил невинен. И през всичкото време е казвал истината.

А аз се опитах да го убия. На два пъти.

Майк усеща, че го избива студена пот.

Феръл продължава:

— Накарали са тоя нещастен кучи син да страда до последен дъх. След като му поставил примката, Лънди разказал на Джона всичко, което са му сторили, и едва след това ритнал пъна. Всичко е описано до най-малките подробности в имейлите, разменени между него и Тери.

Мобилният на Феръл звънва.

— Операцията е толкова проста, че граничи с гениалност. Извинете ме за момент. — Отдалечава се в противоположния ъгъл на стаята и, залепил апарата до ухото си, започва да шепне нещо.

Единствен Бог знае кое е истина.

Клепачите на Майк натежават. Затваря ги, но остава буден, като съсредоточава вниманието си върху гласа ма агента, върху шума от подметките му. Ще намерят Сара. Майк знае. Бог няма да го преведе през всичко това, чак до този момент, само за да й позволи да изчезне отново. Той не може да прояви подобна жестокост два пъти.

Майк се унася.

— Господин Съливан?

Гласът на агента от ФБР. Майк отваря очи и вижда, че в стаята е тъмно.

— Току-що ми съобщиха — казва Феръл и разцъфва в усмивка. — Намерихме я. Намерихме дъщеря ви.

Така далеч, така близо

51.

— Знаеш, че не съм голям любител на природата, но даже аз мога да оценя подобна гледка.

Бил има право. Гледката е внушителна. Накъдето и да обърнеш поглед, виждаш окичени с нацъфтели дървета долини. Тази селска къща във Върмонт, със своя безкраен лабиринт от помещения, е напълно изолирана. Това е тайна квартира, обяснява специалният агент Марк Феръл, място за временно настаняване на лица, които ще бъдат включени в Програмата за защита на свидетелите. Заради медиите, напълно полудели около случая със Сара, ФБР решава срещата да се проведе на място, където няма микрофони и камери, за да има възможност Сара да се окопити.

Зад гърба му, откъм вътрешността на къщата, звъни телефон. Майк извръща рязко глава, за да види през прозореца агента Феръл, който крачи по дъсчения под, приближил към ухото си клетъчен телефон. Жената в черен костюм е детски психолог. Казва се Тина Дейвис. Майк е прекарал целия вчерашен следобед и по-голямата част от вечерта в разговори с нея — обяснява му как да подходи към Сара, какво следва да очаква.