Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 150

Най-важна е Сара, подчертава доктор Дейвис. В самото начало ще бъде изключително объркана. Трябва да се приспособи към много неща: към новината, че родителите й са живи, към факта, че със съпругата ви сте разведени. Възможно е дори да бъде гневна. Може и да откаже да говори. Това е нормално. Семейство Меър са били много добри с нея.

Семейство Меър. Бездетни католици. Дайна Меър не могла да зачене и не приемала варианта с осиновяване. Двамата с Албърт Меър са били част от групата на Тери Ръсел. Това е водещата новина за всяка радио и телевизионна станция, за всеки вестник и според Феръл ще става все по-голяма. Майк не може да осмисли всичко, което се случва, и няма представа как ще се справи Сара.

— Свърза ли се вече с Джес? — пита Бил.

— Не още. — Когато новината гръмва, тя е по средата на двайсет и четири часовия си полет до Австралия. Щом самолетът се приземил, на борда му се качили австралийски полицаи, за да й я съобщят. В момента Джес лети обратно. Самолетът й каца тази вечер.

Сега звъни телефонът на Майк. Не го изключва заради Джес.

Но дисплеят показва служебния номер на Сам.

А гласът е на Нанси Чайлдс:

— Как е самочувствието, татенце?

— Много съм нервен. Страх ме е. Каквото и да си мислиш, все ще е вярно.

— Всичко ще бъде наред.

— Само това ми повтарят.

— Ще видиш. Както ти е добре известно, твоите разкрития са нещо велико. Ще те засипят с обаждания — Опра, Даян Сойър, литературни агенти с молби за издателски права. Моят съвет е да си наемеш медиен специалист, който да те представлява, та да разполагаш с цялото си време за Сара. Знам една, която няма равна на себе си. Луси Уотърс. Ще й кажа да ти се обади по-късно на мобилния. Нещо против?

— Би било чудесно. Искам да ти благодаря, Нанси…

— Не престанах да ровя, защото ти пожела така. Всички, аз и включително, те съветваха да се откажеш, но ти не ни послуша. Вие, господин Съливан, не престанахте да вярвате, така че ако изгаряте от желание да благодарите на някого, обърнете се към огледалото.

— Няма начин да те наддума човек, нали?

— Това ни е друга обща черта със Сам. Като става дума за нея, ето ти я. Изчакай така.

Обажда се Сам:

— Няма да те задържам. Искам само да ти кажа колко съм щастлива заради теб.

— Нямаше да се справя самичък. Благодаря ти, Сам. За всичко.

Задната врата се отваря и навън излиза агент Феръл, този път без костюм и вратовръзка. Заместил ги е с джинси, бяла риза и непромокаем елек.

— Трябва да бягам — казва Майк. — Да ти звънна по-късно?

— Няма да ходя никъде.

— Нито пък аз. — Благодари още веднъж и затваря.

Днес Феръл е усмихнат. Синият му поглед е ведър.

Майк го харесва. За него няма въпрос, който да е прекалено глупав или твърде настоятелен. През първите два дни Майк не престава да пита: „Сигурен ли сте, че е Сара? Потвърдено ли е вече?“ Той неизменно отвръща с ослепителна усмивка, уверява го, че е така: „Няма никакво съмнение. Дъщеря ви е. Сравнихме отпечатъци от пръсти, а трябва да ви уверя, че там грешка няма.“