Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 147

Лекарката пита:

— Добре ли сте, господин Съливан?

— Не помня какво се случи в гората.

— Сигурен съм, че ще си спомните — обажда се агентът. — Мои хора разпитват Тери Ръсел в момента, а други помагат на полицията в Белхам по случая. Приятелчето й, Лънди, също е задържан. Опитва се да размени информация срещу по-лека присъда. Разполагаме и с лаптопа на Тери. Още сме в самото начало на разследването, но мога да ви съобщя какво сме успели да установим до момента. Ако не разбирате или искате да ме попитате нещо, не се колебайте.

Майк кимва. Защо говори толкова бавно тоя Феръл?

Той не говори бавно, отвръща някакъв глас. Всичко идва от главата ти. Използвана е вместо билярдна топка, а сега си тъпкан с лекарства, така че внимавай. Може да не ти се удаде нова възможност.

Феръл продължава:

— Онова, което знаем със сигурност на този етап, е, че Тери Ръсел и Антъни Лънди членуват в радикална животозащитна, ултрарелигиозна организация, която се е нарекла „Воини на истината и светлината“. Смятаме, че действат поне от две десетилетия. Занимават се с отвличане на деца от семейства, в които е бил извършван аборт. Манипулирали ги, за да повярват, че са сираци, преди да ги настанят в семейства на дълбоко вярващи християни, които не са в състояние, по една или друга причина, да имат собствени деца. Тези приемни родители също принадлежат към организацията. Така са успели да опазят толкова дълго време тайната си, а и повечето живеят извън страната, предимно в Канада. Подобно на Ал Кайда, групировката комуникира основно чрез кодирани имейли. Имат си хора, които работят в клиники, където се извършват аборти, пръснати из цяла Америка. Те именно са им осигурявали сведенията за жени, които…

— Тери ли ви каза всичко това? — Майк не може да повярва, че тя е способна да издаде цялата информация. Отказа да говори с допряно до главата дуло, та сега ли?

— Тери мълчи — отвръща Феръл. — Но приятелят й Лънди? Той е бивш полицай и знае правилата на играта. Отначало и той мълчеше, но когато му казахме, че сме успели да извлечем информация от лаптопа, пропя като славей.

— Не може да бъде.

— Кое не може да бъде?

— Тя разби лаптопа пред очите ми. От дисплея не остана и помен.

— Съжалявам, грешката е моя. Не всеки разбира от компютри. Да, тя е разбила лаптопа, погледнато чисто в материален смисъл. Но е оставила непокътната неговата най-важна част — твърдия диск. Ние го извадихме и прехвърлихме в друг компютър, а нашите момчета успяха да пробият защитата му и да се доберат до базата данни вътре. Така получихме адресната книга на Тери с имената на всички замесени лица, адресите и телефонни номера. Разполагаме и със съдържанието на електронната й поща от последните три месеца. Тя не е знаела, но пощата й е програмирана така, че всеки имейл се архивира автоматични.

Затова така бързаше да изнесе компютъра от дома си. След като й казах за абортите, е изпаднала в паника. Сигурно е решила, не е въпрос на време да дойде и полицията, а ако решат да й изземат лаптопа, ще могат да се запознаят със съдържанието на твърдия му диск.