Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 145

Измъква оръжието от устата й, а с другата ръка я залепва към земята. Тери не оказва съпротива дори когато я обръща по корем. Лицето й е извърнато на една страна, очите са затворени и си бърбори нещо, което наподобява молитва. Майк стои, стъпил с един крак върху кръста й. Премества оръжието в лявата ръка и вади телефона от задния джоб. Понечва да набере 911, но установява, че не вижда цифрите. Те мержелеят. Също както лицето на Тери и всичко останало наоколо.

Майк започва да примигва, докато картината се изясни, а сетне набира 911.

— Пипнах я — уведомява той обадилия се мъж.

— Кого, господине?

— Тери Ръсел. Медицинската сестра на Джона. Тя знае какво е станало със Сара — Сара Съливан, моята дъщеря. Аз съм бащата, Майк Съливан. — Думите излитат една подир друга, почти като писък. — Трябва да дойдете тук. Веднага.

— Господин Съливан, забавете малко топката и…

— Чуйте ме добре. Изпратете някого на секундата. Нямате много време.

— Къде се намирате?

Майк съобщава местонахождението си и кара оператора да повтори.

— Насочил съм пистолет към главата й — казва той. — Вече я прострелях веднъж. Разбирате ли какво ви говоря?

— Да, разбирам. — Тонът на оператора се променя и той заговаря бавно и високо, за да не стават недоразумения: — Помощта е вече на път, господин Съливан. Не прекъсвайте връзката. Нали не искате да сторите нещо, за което да съжалявате до края на живота си?

— Побързайте тогава. — Майк затваря. Сега му е още по-трудно да се съсредоточи, да пребори желанието да приседне, може би дори да затвори за миг очи. Не за да спи, само да си почине.

ТОВА Е ОТ СЪТРЕСЕНИЕТО НЕ ГО ПРАВИ ТОЛКОВА СИ БЛИЗО ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕБОРИШ АКО ПРИСЕДНЕШ И ЗАТВОРИШ ОЧИ ГУБИШ САРА ОТНОВО ТОВА ЛИ ИСКАШ?

Не. Не, той не иска това. Не би могъл дори да понесе тази мисъл. Сара е жива. Няма значение какво говори Тери. Сара е жива и той няма да я предаде отново.

Нуждата да седне и да си почине го наляга отново и той се бори с нея, като връща мислите си към мига, в който Сара потегля нагоре, по Хълма. Само че сега, когато й протяга ръка, тя я сграбчва здраво и той усеща мекия допир на нейната кожа, съзира усмивката й, очилата са леко накривени. Вижда лицето, прекрасното й личице, ясно като ден.

— Не се плаши, Сара. Татко няма да те изпусне пак, обещавам.

— Няма я — обажда се Тери. — Никога не ще я намериш.

Тя се усмихва или поне на Майкъл така му се струва.

Лицето й, земята наоколо, всичко около тях не само започва да мержелее, а буквално се разтапя. Примигва три, четири, пет пъти. Топенето не престава.

Тери се моли отново. Той не чува мърморенето й.

Майк притиска дуло към сляпото й око.

— Кажи ми — настоява той, — кажи ми веднага!

50.

Майк отваря очи. Вижда монтиран на стената телевизор. Показват стар епизод от „Семейство Симпсън“. Незнайно защо задникът на Хомър гори и той търчи насам-натам, крещи, мъчи се да потуши пламъците.

Майк дочува тих смях и обръща поглед настрани, към млада и красива жена с къса руса коса, която попълва някакъв картон. Облечена е в бяла манта, а от врата й виси стетоскоп.