Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 146
Крис Муни
Лекарка или сестра. Значи е в болница.
Вдига ръка към лицето си и когато докосва чело усеща дебела марлена превръзка от дясната страна на главата си.
— Сара — грачи той.
— Недейте, господин Съливан, не вдигайте глава.
Остри игли на болка пронизват черепа и той отпуска глава върху възглавницата. Гади му се.
— Точно така. Лежете и си почивайте — казва жената и застава до него. — Аз съм доктор Трейси.
— Трябва да отида в полицията.
— Не бързайте, господин Съливан.
— Но вие не разбирате.
— Много добре разбирам. Дошли са от ФБР.
Майк примигва и втренчва поглед в нея.
— Точно така. Пред вратата ви дежури агент, който няма търпение да си поговори с вас, но преди това да стане, искам да ми отговорите на няколко въпроса. Кажете ми малкото си име.
— Майкъл.
— Къде живеете?
— Белхам. Белхам, Масачузетс. В покрайнините на Бостън. Къде се намирам?
— Върмонт. Знаете ли как сте попаднали тук?
— Помня, че бях в гората.
— Сам ли?
— Не. Имаше и една жена. Тери Ръсел. Медицинската сестра на Джона. Моля ви, трябва незабавно да говоря с агента на ФБР.
— Засега само отговаряйте на моите въпроси.
Лекарката му задава поредица от наглед идиотски въпроси: какъв ден сме днес; коя година; как се казва президентът. Майк отговаря правилно на всичките, след което жената му обяснява, че е претърпял мозъчно сътресение от втора степен. Резултатите от скенера са добри. Няма вътрешен кръвоизлив.
— Ще ви задържим за през нощта — казва лекарката. — По някое време ще дойде сестра, за да ви събуди. Ако това не стане лесно, ако сте объркан или ви се гади, ще трябва да ви направим допълнителни изследвания. Мисля, че ще се оправите, но през следващите няколко седмици се налага да оставите мозъка си да почине малко.
— Не помня как съм попаднал тук.
— Понякога, в подобни случаи, пациентите страдат от нещо, което наричаме частична амнезия. Напълно нормално е. Главата ви е понесла няколко сериозни травми.
Няма спор. Независимо от лекарствата, с които са го натъпкали, Майк продължава да усеща слаби, леко болезнени конвулсии отдясно.
Вратата се отваря и в стаята влиза мъж в костюм и с вратовръзка, с акуратно подстригана коса и крайно делови вид.
— Господин Съливан, аз съм специален агент Марк Феръл.
— Дъщеря ми? — пита Майк.
Лицето на Феръл се променя леко. Затваря се, казва си Майк, и сърцето му потръпва.
— Ще стигнем и дотам — отвръща агентът. — В състояние ли сте да разговаряте?
Лекарката се намесва, преди Майк да отговори:
— По-внимателно с него.
— Добре — съгласява се Феръл. — Ще внимавам, честна скаутска.
— Дано — казва жената. — Значи не възразявате да остана и се уверя лично, че спазвате дадената дума.
Феръл присяда върху радиатора и Майк промълвява:
— Тери Ръсел.
— Задържана е. Доста работа отвори на пътната полиция, докато успеят да я спрат.
В съзнанието на Майк изниква образът на молещата се Тери. Спомня си желанието да я убие. Това желание не го плаши, а по-скоро приспива. Спомня си как прави стъпка назад, още една… и трета… по дяволите. Какво му се губи?
