Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 144
Крис Муни
Пистолетът тупва на пода, близо до педалите на колата. Майк се пресяга за него, Тери се освобождава и скача навън.
С оръжие в ръката, Майк се изтърколва от колата. Тери вече е грабнала лаптопа, отворила е капака и започва да скача отгоре му с обутите си в маратонки крака.
— Спри веднага! — крясва Майк. — Престани или, Бога ми, ще те гръмна.
Тери не му обръща внимание и продължава да рита. Майк търси опора в колата, за да се изправи, и едва не пада. Чувството му за равновесие е нарушено като след препиване.
Не е никакво препиване, поправя го един глас. Мозъчно сътресение.
Дисплеят на лаптопа е отишъл, а десетина от пластмасовите клавиши се валят по земята наоколо. Майк полита към нея и когато го вижда с пистолет в ръка, Тери побягва между дърветата.
Прицелва се ниско с намерение да изстреля няколко куршума като предупреждение. Никога в живота си не е стрелял и остава силно изненадан от отката, след като натиска спусъка. Стреля още един път.
Тери писва и Майк вижда как краката й се подкосяват.
Когато стига до нея, вижда на земята три замъглени силуета. Насочва дулото и към трите, но миг по-късно те се сливат в един. Продължава да примигва, за да се увери, че Тери е все още пред очите му. Там си е. Върху единия крачол на джинсите й избива тъмно петно, тя вкопчва ръце в него, а косата й е разчорлена като на дивак от джунглата. Единият ръкав на пуловера й е отпран.
— Какво направи на Сара?
Тери не му обръща внимание. Сключва длани и започва да се моли.
Майк опира дуло о слепоочието й.
— Моята дъщеря — казва той. — Разкажи ми за нея.
Тери не престава да се моли. Очите й са изцъклени, вторачени и празни, като прозорци на изоставена къща. Транс? Където и да се намира в момента, със сигурност не е тук.
— Полицията се е заела вече — продължава Майк. Устата му е пресъхнала, трудно му е да намери точните думи. По лицето му се стича кръв. Усеща я по тила и челото си, забелязва капка върху ръкава на ризата. Кърви, но колко лошо? — Това, с което си се забъркала…
— Е много, много над теб — отвръща жената и вирва глава. — Не можеш да ме уплашиш. Изпълнявам волята Божия и сам Той ще ме защити.
Майк забива дуло в слепоочието, раздвижва го.
— Кажи ми къде е, кажи ми и ще те пусна.
— Не се пазаря с грешници. Грешниците се наказват. Ти и твоята курва, жена ти, ще бъдете съдени за греховете си също като отец Джона. Когато усети примката около шията, той не се съпротивляваше, защото знаеше, че е съгрешил, като опрощава ония курвенски убийци. Сега го чака Божието наказание, а то е бързо, защото…
— Убила си Джона. — Не може да бъде. „Джона се самоуби.“ Самият Мерик го каза. Точно така. В ресторант „Дакота“. Майк помни много добре. Или поне така му се струва. Вече не е сигурен.
— Дъщеря ти е мъртва — казва Тери.
Майк затваря очи. Едва не пада.
— Ние я убихме.
— Лъжеш.
— Избави ме — казва Тери и поема дулото в устата си. Устните й оформят зловеща усмивка около цевта.
Майк усеща пръста си, опрян в спусъка.
